Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известната астроложка Силва Дончева с лоша прогноза за войната в Украйна
  • Новини

Известната астроложка Силва Дончева с лоша прогноза за войната в Украйна

Иван Димитров Пешев март 7, 2022
sdonnncheva.jpg

„Нациите са изградени върху истории. Една такава ще разказват украинците.

Не само в тези мрачни дни, а и в следващите десетилетия“, това коментира пред Нова ТВ Силва Дончева – историк по образование, последовател на Петър Дънов и астролог.

Киев, който всички в бившия Съветски съюз наричаха „майката на руските градове“, днес е разглеждан от руската власт като лека жена, която се е продала на Запада. Така на 24 февруари тази година, в 5 сутринта, светът се събуди във война, която Русия започна в Украйна.

Украинският президент Володимир Зеленски отказа да бяга от Киев и поиска от Америка вместо превоз, боеприпаси. От Змийския остров – ключов за защитата на Черноморската граница на Украйна 13 украински войници казаха на руски военен кораб да „върви на майната си“. И народът на Украйна, който се опитва да спре руската инвазия с телата и животите си. Буквално!

Светът се обединява, за да спаси Украйна, поставяйки Русия в пълна изолация. Гневът удари дори пазара на руска водка. Това е материалът, от който са изградени нациите. В дългосрочен план тези истории са нещо повече от танкове.

Последните години за човечеството бяха кутия пълна с изненади. Астролозите винаги са имали обяснение за събитията в наши дни. Някои не просто бяха прогнозирани, те се случиха реално.

„Имаме опасно движение на Марс, нещата могат да станат много по-агресивни. Най-лошият вариант е да имаме класическо военно противопоставяне на военни сили. Може да измислим 50 сценария и да се случи 60-ти. Трудно се предсказва, ситуацията е непредвидима”, добави тя.

Тя прогнозира, че ще има смяна на елитите към такива, които биха въвели все по-строг държавни уредби.

„Ние сме в свят, който започна на 12 януари 2020 година. Той е с хоризонт над 30 години. За тези години ще бъдем сякаш в странен политически лунапарк. Нещата не са много нормални, алогични и абсурдни са. През две години ще ни слагат на различни въртележки”, каза още тя.

Continue Reading

Previous: В момента се случва нещо огромно, за което не говорят! Путин вдига втория си президентски самолет
Next: България подготвя тежки санкции за Русия

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.