Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известният пророк на лейди Даяна: Новата година ще е чудесна за България
  • Новини

Известният пророк на лейди Даяна: Новата година ще е чудесна за България

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
dsfvdfvfdsvfhgfdhbfgh.png

Жуселино Нобрега да Лус е известния пророк на лейди Даяна, той е търсен и разпознаваем заради своите точни предсказания. По народност е бразилец. Едни от най-разпознаваемите му прогнози, които се сбъднаха са катастрофата в Чернобил и пожарът в „Нотр Дам“.

По-рано тази година е посетил България по покана на Кармен Лозарова, която издаде своята книга „Бъдещето на Земята между 2024 и 2047“, в която са включени и негови предсказания.
На въпрос какво да очакват българите през високосната 2024 година, бразилецът сподели, че повечето неща ще бъдат положителни. За добро или за зло, продължи, че в страната ни скоро еврото няма да влезе и това по-скоро било за добро. 2024 година ще бъде добра за страната ни като цяло, ще влезем в Шенген. Предрече, че има голяма вероятност след 5 години да излезем от Европейския съюз.
През високосната година очаква в България да се случи смяна на политическата система и да има ново управление. „Сглобката“ както я наричаме ние, по думите му няма да съществува дълго. Предстои да дойдат нови хора, но поне още десетина години ще се „лашкаме“ насам натам, докато изберем управници, които да ни направят силна нация, каквато всъщност сме, без да бъдем зависими от външни сили.

Бразилецът продължи с това, че вижда България след време като една самостоятелна единица за сила, която не разчита на други страни.

На въпрос дали знае за Ванга, Петър Дънов и Слава Севрюкова, той отговори, че е чувал за Ванга и нейните предсказания не само за България, но и за света. Като разлика между тях двамата отбеляза, че при него виденията се случват нощем. Нещата му идват насън, а други го „озаряват“ в даден миг. Подчерта, че предсказанията му идват във вид на цифри – дати, години, часове.

На въпроса дали казва на хората когато има лоши видения за тях, в това число и летален изход, бразилецът отговори, че не обича да плаши никого. Въпреки това изпраща предупредителни писма до онези, от които зависят промени в нещата, за да могат да извлекат най-доброто. Споделя, че за отиващата си 2023 година голяма част от прогнозите му за света са се сбъднали, а за нашата страна е предупредил да внимаваме лятото и да се пазим от наводнение, което се е случило.

На въпрос какво очаква света през 2024 година, пророкът сподели, че от сега трябва да се работи в посока, през 2040 година да не се случи нещастие. По думите му това ще е годината в която Антарктида ще се размрази и има възможност да стане потоп, който да заличи Гърция, Италия, Мароко и други. Именно затова по думите му е спешно и важно да се построи 800 метрова стена на Гибралтарския пророк. Подчерта, че това ще засегне и нашата страна, но няма да е силно.

На въпрос дали ще има други вируси, пророкът отговори, че мисли, че отново ще има вирус, който ще бъде много опасен и е възможно да затвори държавите заради пандемията. Подчерта, че не е единственият, който говори по темата и че е важно хората, от които зависи това да не се случи да вземат мерки, предупредил е с писма.

Бразилецът споделя, че през 2024 година, към нейния край ще се срещнем с извънземните, като нашата страна не прави изключение. Те нямат полза от това Вселената да бъде неустойчива и няма да допуснат да се случи атомна война. Те се грижат да има баланс във всичко и не са враг.

На молбата да даде прогнози с точност, пророкът отвърна, че вижда отново земетресение в Турция с магнитуд 7,0 по скалата на Рихтер, ще се случи през лятото на 2024 година. От 2.01.2024 година вижда проблеми с доставките на храни за България и Европа. По отношение на Китай сподели, че ще продължи да е водеща икономическа сила. Предупреди, че на 6 януари 2024 година „вижда“ железопътна катастрофа с жертви в България.

Жуселино Нобрега да Лус споделя, че сънува пророчески сънища още от както е бил дете. За себе си казва, че има няколко висши образования, между които и английска фиология и международно право. Учил е в Москва, учил е в Германия. Роден е на 7 март 1960 година в град Флориано, Бразилия.

Споделя, че като дете когато е сънувал пророчески сънища и е споделял на семейството си, баща му е започнал да ги записва. Когато е станал на 13 години са се появили и неговите духовни водачи. Именно те са го ориентирали да пише писма до хора, чиито съдби вижда в сънищата си или до политици, които могат да повлияят на огромни групи от хора. Всички писма, които изпраща по пощата са с обратна разписка.
На въпрос какво мисли за българите, той отвърна, че те са хора, които търсят духовното, че са извисени, учат се бързо. Продължи с това, че българите сме народ, който се стреми да живее щастливо, да се развива и да израства в духовна сфера.

На въпрос дали вярва в Бог, бразилецът отвърна, че спазва католически принципи, въпреки че не всички в неговото семейство са католици. Подчерта, че вярва и смята, че няма смисъл да се живее на тази планета, ако не се стремим да правим добро на другите.

Има четири деца, но все още не знае дали някое от тях е наследило неговата дарба, искрено се надява.
За 2024 година пожелава на всички българи да повярват повече в себе си и в това, че могат да променят нещата за добро. Съветва ги да не се отчайват. Завърши с това, че нашата страна има мисия и тя е необходима за развитието на Вселената.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици съобщават: Зимата се завръща с пълна сила, ето от кога
Next: Експерт обясни какво ще ни спре да приемем еврото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.