Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредна информация! Младеж загина по време на работа, бил е затрупан жив
  • Новини

Извънредна информация! Младеж загина по време на работа, бил е затрупан жив

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
nlnieinspes.jpg

Млад мъж е загинал по време на работа по водния цикъл на Козлодуй, съобщава BulNews.

Инцидентът е станал малко преди 11 часа, на улица „Лозенград“.

Служители от ломска фирма работели в изкопите, когато по неясни причини пръстта се сринала и затиснала един от тях.

На мястото на трагичния инцидент е имало 2 багера и с единия от колегите му са откопали, за да открият тялото.

Хората в района споделят, че загиналият е съвсем млад човек, на около 19-години./fakti.bg

 

Още криминални новини:

Бракониери пребиха жестоко горски край Кричим

Опитаха се да ме удушат, сега едва преглъщам. Докато ми нанасяха удари по лицето и тялото, ме заплашваха, че ще ме убият и заровят, че ще ме хвърлят в язовира и никой няма да ме намери.

Това са заплахи, отправени към 26-годишният горски Али Чолаков, който е бил пребит от бракониери на територията на Държавно ловно стопанство „Тракия“.

Инцидентът е станал вчера. Чолаков е пресрещнат от двама въоръжени мъже, които са го пребили жестоко. Причината е , че се опитал да изпълни служебните си задължения. Репортер на TrafficNews се свързал с Али, който е бил изписан от болницата.

„По време на охрана чух звук от примамка на лов на сръндак. Звъннах на началника ми и докладвах. Той провери дали има издадени разрешителни за индивидуален лов в района – оказа се, че няма. Разбрахме, че става въпрос за бракониери. Чух се с другия колега, който беше в района и организирахме блокада, за да ги заловим.

Затворих пътя със служебния си автомобил, отдалечих се на 20 метра и ги засякох. Срещу мен вървяха двама мъже с маскировъчни дрехи и раници. Единият носеше пушка с оптика.

Аз се представих кой съм, макар че единият ме познава добре и знае къде работя. Поисках да ми представят документи за носене на оръжие и разрешение за лов. В този момент те ме нападнаха, събориха ме на земята и започнаха да ме бият“ разказа горският.

След побоя той има множество хематоми по главата и тялото.

Пребитият служител е подал жалба в Районното управление в Стамболийски. „Аз дадох името на Мартин Мюмюн, когото познавам отдавна, защото той системно се занимава с бракониерство. Другият мъж не го познавам, но ако съда по карабината, която беше скъп модел, възможно е Мюмюн да му е бил водач. Доколкото знам Мартин е задържан, но нямам данни за другия човек“ каза Чолаков.

Той заяви, че това далеч не е първото нападение срещу него. Преди няколко години той отново е бил нападнат и срещу него бракониер е насочил оръжие. В момента по случая тече дело, което все още е в съдебна фаза. По делото са представени и снимки от фейсбука на Мюмюн, в който той се снима с ловни трофеи- убити кози от защитен вид.

Репортерът ни се свърза с началника на Районното управление в Стамболийски гл. инспектор Ангел Керпиев, който ни насочи за повече информация към пресцентъра на МВР и прокуратурата.

„Работи се по случая. Образувано е досъдебно производство, докладвали сме на прокуратурата“, заяви той и потвърди, че има задържани.

Според запознати бракониери системно избиват дивеч на територията на стопанството и Али Чолаков далеч не е първият заплашен служител. Твърди, че сред бракониерите има и полицаи, които заплашват горските.

Местни хора твърдят, че при последния набез също е имало също е имало полицейски служители. Дали тези подозрения ще се оправдаят, ще стане ясно по време на разследването.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли Кристиян, който тръгна с метро за бала си? Днес е IT експерт, печели 5 пъти повече от лигльовците с лимузини
Next: В МОМЕНТА: Над България е надвиснала огромна опасност, огнената стихия вече обхваща и съседите, вижте

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.