Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредна новина за един от задържаните за удара на века на паркинг в София
  • Новини

Извънредна новина за един от задържаните за удара на века на паркинг в София

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
dfhdfjfgjgfjghjhgjg.png

Калин Колев остава в ареста по обвинение за участие в обира на инкасо автомобил на паркинг на столичен мол миналата година. Откраднатата сума надхвърля 5 милиона лева.

Според магистратите има опасност той да извърши ново престъпление, но не и да се укрие.

 

Калин Колев – Коко, който застана пред съда днес, е един от тримата обвиняеми по делото. Прокуратурата поиска постоянния му арест. Той вече е осъждан за източване на банкови карти.

Другите двама обвиняеми са Иван Ценков – Турчина, който е обявен за издирване и Михаил Павлов, известен още като Мишо Коня. Той в момента е в затвора, където излежава присъда за друг обир.

Обвинението срещу тримата е за участие в организирана престъпна група и за въоръжен грабеж в особено големи размери.

БЛИЦ припомня, че въоръженият грабеж бе извършен на 15 ноември миналата година. При инцидента, станал до голям столичен търговски център, бе обран инкасо автомобил и бяха откраднати над 5 милиона лева.

По делото има разпит на свидетел с тайна самоличност. Той е един от хората, които Колев повикал в началото на 2022 година.

Именно тайният свидетел разказал как е станал обирът на инкасоото. Така, чрез разпита на свидетеля и след видеотехническа експертиза, става ясно, че петимата нападатели били в дълги черни роби, маскирани и с ръкавици.
На колите са били поставени крадени украински номера.

След обира до МОЛ-а нападателите тръгнали към паркинга на голяма столична болница, след което завили по черен път.
Там имало оставени други коли.

В съдебната зала стана ясно, че престъплението е сериозно планирано. Използвани са и огнестрелни оръжия, и принуда.

Изготвени са ДНК и други експертизи по случая. Повечето от тях не обвързват обвиняемия по директен и неопровержим начин с престъплението, но не могат да се пренебрегнат заключенията от видеотехническата експертиза, която проследява пътя на извършителите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно решение за собствениците на земи и жилища
Next: Продадоха легендарна сграда в София само за 22 млн. лв., а купувачът е повече от любопитен

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.