Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредна ситуация със самолет, навлязъл в България от Истанбул
  • Новини

Извънредна ситуация със самолет, навлязъл в България от Истанбул

Иван Димитров Пешев декември 28, 2022
saisgasdlasdsa.jpg

Инфаркт на пасажер върна самолет, навлязъл на българска територия, обратно в Истанбул

Пътнически аероплан на Турските авиолинии, изпълняващ полет от Истанбул за Сан Франциско, се е върнал в Истанбул, откакто е навлязъл в българското въздушно пространство.

Причината – един от пасажерите е получил инфаркт по време на полета, съобщи държавното радио.

Според информация на компанията получилият инфаркт пасажер е 74-годишен жител на Съединени американски щати.

Не изпускай тези оферти:

Светът изпитва отчаяна липса на самолети, докато пътуванията се завръщат и дори Китай премахва последните останали ограничения заради Ковид.

Докато превозвачи от United Airlines Holdings Inc. до Air India Ltd. правят или се стремят да направят поръчки за самолети, които наброяват стотици, Boeing Co. и Airbus SE се радват на рекордни сделки.

Но ограниченията на веригата за доставки означават, че вероятно тези самолети няма да бъдат доставени години по-късно. Jefferies LLC изчислява, че в момента има натрупани поръчки за 12 720 самолета.

Високите цени на самолетните билети, от които хората масово се оплакваха през последните няколко месеца, ще останат и нещата може да се влошат, преди да се подобрят. Boeing и Airbus, самолетостроителните гиганти, които до голяма степен се радват на дуопол в доставката на пътнически самолети, са разпродали най-популярните си по-малки модели поне до 2029 г.

Хората отново започват да летят, а превозвачите се стремят да освежат стареещите флоти, което задълбочава предизвикателствата на веригата за доставки, в допълнение към всякакви други фактори като получаване на необходимите компоненти и недостиг на работна ръка.

По-рано този месец Airbus се отказа от целта си за доставка от 700 самолета тази година, позовавайки се на проблеми с веригата за доставки и преди това предупреди, че скокът в разходите за енергия ще натежи особено тежко на по-малките, енергоемки производители, като тези, които правят отливки и изковки.

Airbus вече вижда, че авиокомпаниите не са склонни да правят нови поръчки за самолети, като се има предвид, че има изоставане от повече от 6100 самолета за семейството A320neo, което ще отнеме осем години, за да се навакса. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла България говори за думите на Нешка Робева: Ако зависеше от мен бих изринала политиците
Next: Близките го съобщиха. Отиде си велика българска актриса. Дълбок поклон

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.