Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Извънредни новини за изчезналата 17-г. Ивана от Дупница
  • Без категория

Извънредни новини за изчезналата 17-г. Ивана от Дупница

Иван Димитров Пешев януари 13, 2025
Screenshot_12

Изчезналата Ивана от Дупница може да е била отвлечена. Това е една от версиите, по които работят от полицията в Кюстендил и от Районната прокуратура в града. Това съобщават източници от разследването, цитирани от „България Днес“.

Младото момиче изчезна на 22 февруари и към момента няма и следа от нея.

„Издирването на изчезналата Ивана от Дупница продължава с пълна сила, но няма и следа от младото момиче. Извършени са нови обходи на местности и райони, в които се смяташе, че може да се намира Ивана.

Постоянно се разширява периметърът на издирване около Дупница и околностите.

Не се изключва нито една версия за изчезването й, включително и отвличането й. Възможно е да е била похитена, защото сякаш се е изпарила.

Поддържаме постоянна връзка със съседни общини, с прокуратурата и със семейството на изчезналото момиче, това казаха източниците ни от полицията в Кюстендил.

Всички следи сочат към…
За съжаление, всичко сочи към отвличането на Ивана, защото издирването продължава близо 11 месеца, а ченгетата не успяват да хванат и една следа, която да ги насочи към местонахождението на изчезналото момиче.

Нищо не сочи Ивана да е напускала страната, нито да се укрива при приятели. Няма съмнителни съобщения или телефонни разговори, които изчезналата да е провеждала и да насочат разследващите към версията, че може да е избягала по своя воля.

В момента се изготвя ДНК профил на Ивана, който, когато е готов, ще бъде вкаран в системите на МВР и в тази за изчезнали лица. По този начин, ако някой ден органите на реда се натъкнат на нейно ДНК, могат да я открият.

11-месечна мистерия!
Близо 11 месеца няма и помен от 17-годишната Ивана Георгиева от Дупница. Момичето изчезна на 22 февруари миналата година.

Тогава тя оставя на класната си ръководителка телефона си и напуска училище, тръгвайки в неизвестна посока. Оттогава никой не я е виждал.

Веднага след изчезването на Ивана бе организирана мащабна акция по нейното издирване. Дни наред стотици полицаи, жандармеристи, горски, спасители и доброволци проверяваха изоставени постройки и адреси, както и всички местности във и около Дупница.

Водолази претърсиха водоеми, но следа от Ивана не беше открита. Издирвателните действия продължават с надеждата, че резултатът ще е положителен.

50 бона награда
Парична награда в размер на 50 хиляди лева обявиха родителите на изчезналата Ивана от Дупница, ако някой им даде информация и тя доведе до откриването на дъщеря им жива и здрава. Това обявиха самите те един месец след изчезването на дъщеря им.

Докато бе изчезнала, Ивана си смени снимката в социалните мрежи, но дали го е направила тя или някой друг, така и не стана ясно, пишат от БЛИЦ.бг.

„Мисля, че не може да ни се обади. Ако имаше възможност, би ни се обадила поне по телефона, да каже, че е добре“, това каза майката на Ивана, Мария Георгиева, преди месеци.

„Знай, че те обичаме, че искаме да се върнеш час по-скоро и вече сме на ръба на силите си“, с тези думи майката се обърна към дъщеря си преди повече от половин година.

Continue Reading

Previous: Голямо щастие за родна водеща
Next: Правя много вкусна баклава с орехи и готови кори за 5 минути! Споделям с вас чудна рецепта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.