Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредни новини-Труп изплува от езеро, смятат, че е на изчезналия преди 2 месеца Емил Боев
  • Новини

Извънредни новини-Труп изплува от езеро, смятат, че е на изчезналия преди 2 месеца Емил Боев

Иван Димитров Пешев март 31, 2023
emmmmbobisbks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Намериха изчезналия в Перник Емил Боев, разбра News2. Тялото на младежа, който изчезна по време на фестивала Сурва е изплувало от езеро – шламохранилище край пернишкия квартал Бела вода.

Трупът е закаран за аутопсия в болницата.

Емил Боев бе в неизвестност точно 62 дни.

Той изчезна по време на фестивала в Перник, а малко по-късно камери на частен дом са го заснели във видимо нетрезво състояние. Оттогава от младежа нямаше ни вест, ни кост, въпреки мащабното му издирване.

Снощи, както вече БЛИЦ съобщи, бе открито тяло на мъж край Перник. То е изплувало от езеро край кв. „Бела вода“.

Труп е изплувал от шламохранилището към рудник „Бела вода“ в Перник. Информацията е потвърдила кметът на квартал „Бела вода“ Маргарита Давидкова, цитирана от БНР. Тя съобщи, че за случилото се е научила вчера вечерта от полицията.

 

Откритото тяло е на мъж. То е откарано за аутопсия в „Съдебна медицина“ в Перник.

От полицията в Перник са съобщили, че предстои да бъде извършена ДНК експертиза, за да бъде установена самоличността, както и аутопсия за причината за смъртта на мъжа.

Има предположения, че става въпрос за издирвания Емил Боев, който изчезна преди повече от 2 месеца. По тялото е открита следа от татуировка, която Боев е имал, уточнява БНТ.

До момента обаче  няма официална информация за самоличността на загиналия и причините, довели до смъртта му.
Трупът е в напреднал стадий на разложение.

Емил Боев е в неизвестност повече от 60 дни, а семейството му обяви обявиха награда от 100 000 лева за намирането му.
Емил изчезна на кукерския фестивал „Сурва“ в Перник на 28 януари.

В акцията за издирването му участваха доброволци, пожарникари, планински спасители с кучета, представители на дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към Столична община, технически средства като термокамера, дрон, както и хеликоптер от специализирания отряд „Въздушно наблюдение“ на МВР.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спасиха пациент със запушени артерии и много придружаващи заболявания в УМБАЛ Проф. Д-р Александър Чирков
Next: Иво Сиромахов показа уникална снимка с Чочо Попйорданов: За мен той е жив

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.