Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Азис е покосен внезапно. Фолк звездата лежи прикован на системи
  • Новини

Извънредно! Азис е покосен внезапно. Фолк звездата лежи прикован на системи

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
foflaziksis.png

Азис го закъса със здравето, пише „Телеграф“.

Костинбродският славей пусна видео от болничното легло, на което се вижда, че му вливат системи, в профила си в Instagram.

„Споко, не е нищо страшно, просто ме възстановяват от умора“, успокои феновете си той.

И допълни, че трябва да го „закрепят“, защото довечера има участие в Студентски град, на което увери почитателите си, че ще присъства.

Още новини за звездите на България:

Буреносен облак с проблеми е надвиснал над естрадната дива Силвия Кацарова. От няколко месеца насам елзетката е в жестоки пререкания с младия музикален продуцент Владислав Славов, а преди броени дни драматичната им сага е стигнала и до съда.

Причината е, че Славов държал правата върху текстовете на някои от най-големите хитове на Кацарова, сред които и вечният шлагер „Огън от любов“.

Тъй като тя не му плащала дължимото, той първоначално ѝ забранил да изпълнява въпросните песни по участия, както и те да се пеят от други лица. За този акт се разбра още миналата година по време на предаването „Като две капки вода“, където според тегленето на бутона трябваше Михаела Маринова да изпълни „Огън от любов“, но впоследствие парчето беше сменено и стана ясно, че собственикът на правата върху него е забранил с писмо до екипа на шоуто.

Славов обяснява, че се опитал да се разбере със Силвия цивилизовано и я поканил на среща, за да говорят. „Аз държа правата на хиляди песни и с това се занимавам.

Силвия Кацарова е единствената, която не пожела да си ги оправи правата и да работи честно за авторите и изобщо за музикалната действителност“, казва продуцентът. Тъй като двамата не могли да се спогодят, той решил да ѝ заведе съдебни искове. Процесът срещу естрадната звезда вече тръгнал и дори на 19 октомври минало първото съдебно заседание. Оказва се, че заради процеса в момента Икономическа полиция разследвала изпълнителката на „Големият кораб минава“.

Тя от своя страна била бясна на случващото се, но се надявала на победа в съда. Адвокатите ѝ обаче я посъветвали да не издава подробности, докато делото тече.

От спора си с продуцента Кацарова пострадала и в друг аспект. Доста от участията в програмата ѝ пропаднали, тъй като на концертните си изяви не можела да изпълнява именно най-слушаните си хитове, заради които публиката я обича.
Певицата би могла да се издължи на Славов, тъй като съвсем не е сред най-бедните в бранша. Тя не разчита единствено на инвалидната пенсия, която получава.

Във финансов план е подсигурена от втория си и по-млад от нея съпруг Любомир Димитров, който е бизнесмен милионер. „Настроена съм много позитивно, че доброто и истината ще излязат наяве, че ще победят злото, както е в приказките. Творчеството на всички изпълнители от 70-те и 80-те години никой не може да го пипа. Това е национално богатство.

Песните са включени в Националния фонд на БНР. В създаването на всяка участват оркестър, аранжори, композитори, текстописци, изпълнители. Огромен колективен труд е това“, коментира казуса певицата, твърди Ретро.бг.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьор избяга от мястото на смъртоносна катастрофа, без да знае, че е блъснал съпругата и сина си
Next: Борисов разкри схемата за кражба на ПП и побесня: Возят се в същата джипка, а в чекмеджето на Петков е скрито

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.