Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Арестуваха актьора Христо Шопов, заплашвал с оръжие
  • Новини

Извънредно: Арестуваха актьора Христо Шопов, заплашвал с оръжие

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2024
sdfvfdvkfdkbgfbkgfbgf.png

Задържаха актьора Христо Шопов. Причината – заплашил жена с оръжие.

До това се стигнали след спор между съседи в София.

 

Мъжът е в ареста на 7 РПУ.

БЛИЦ се свърза с МВР от където не се ангажираха да потвърдят самоличността на актьора, но съобщиха пред медията ни, че късно снощи в столицата се е разразил междусъседски скандал, в който участие е взел 60-г. мъж (бел.ред. Христо Шопов е роден на 4 януари 1964 г.).

По-късно той е бил задържан.

 

Още криминални новини от днес: Мъж тероризира цял квартал в Годеч. Чупи, влиза в чужди дворове, обира магазините, вади нож на полицай. 

От полицията в Костинброд информират, че мъжът е бил настаняван два пъти в специализирано заведение за лечение на алкохолизъм, а в последните дни е бил настаняван и в психодиспансер, но за съвсем кратко.

 

През последните три седмици съм подложена на постоянни атаки от страна на съседа, който денонощно идва в имота ми, заплашва, чупи. Наела съм охранителна фирма, но трябва да се вземат някакви адекватни мерки, за да настъпи спокойствие. Аз избрах да живея в този район, тъй като беше един от най-спокойните в страната, а сега съм подложена на тормоз, коментира Мариела Делчева пред Нова тв.

Аз винаги съм имала добро отношение към него, но в замяна той безчинства. Целия град тероризира, допълни тя.

Рано една сутрин той с едно чукче съвсем спокойно си разбива стъклото на магазина, влиза и си взима пари от касата, бутилка ракия и съвсем спокойно си излиза. Той иначе е спокоен човек, коментира  Лиляна Милодрагова.

Имах спестявания, но ще ги дам за камери, за да осигуря някаква сигурност и спокойствие за семейството си. Но този човек е опасен не само за околните, но и за себе си, за обществото, трябва да се вземат мерки от институциите за неговото укротяване, коментира Борислав Миланов.

Семейството му е добро. Всички работят. Има съпруга, много грижовна, но той към тях не е такъв. Той не само разби и обра магазина. Той влязъл в една от къщите, изпочупил всичко вътре, запалил огън в къщата. Полицията го задържа, но то е за момента, коментира той.

Притесняваме се, че той рано или късно ще е отново свободен, целия град се притеснява. Миналия понеделник той заплаши с нож полицай, разказа той.

Той често заплашва с убийство с думите „ще те заколя като яре“, допълни той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предстоят големи празници, с много обичаи. Ето точните дати
Next: Чудесна новина! На 50 години забременя известна българска певица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.