Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Арест след трагедията с Ферарио Спасов, подробностите са кошмарни
  • Новини

Извънредно: Арест след трагедията с Ферарио Спасов, подробностите са кошмарни

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2023
gfkdhjkfghkfghkmfghgf.png

Задържаха шофьора, участвал в катастрофата, при която вчера загина футболният треньор Ферарио Спасов. Бившият наставник на Литекс и ЦСКА издъхна при тежък инцидент край търновското село Шереметя, където беше пометен от летящ с около 150 км/час бял Мерцедес.

Задържаният е роден през 1999 година, от Лясковец, и ще остане в ареста до 24 часа, съобщи пред „Фокус“ Марияна Христова – говорител на Областна дирекция на МВР – Велико Търново.

„Още на мястото на инцидента са му направени полеви тестове за алкохол и наркотици, като резултатите са отрицателни.

Взета му е и кръвна проба за химичен анализ. 24-годишният мъж е с охлузни рани и хематом на главата, като състоянието му е добро и след преглед е освободен за домашно лечение. В колата с него е имало и пътничка, която също се е отървала само с охлузвания и е освободена за лечение вкъщи“, допълва Христова.

Причините за инцидента са в процес на изясняване, като вероятно са комплексни – несъобразена с пътните условия скорост и мокра пътна настилка.

Окръжна прокуратура – Велико Търново излезе със следното съобщение:

„Окръжна прокуратура-Велико Търново ръководи разследване на тежък пътен инцидент, при който е загинал футболният треньор и деятел Ф.С.

Под ръководството на Окръжна прокуратура-Велико Търново на 11.11.2023 г. е започнало разследване по повод тежък пътен инцидент.

Около 17,00 ч. на главен път I-4 София-Варна, в района на село Шереметя, е настъпил удар между два леки автомобила, движещи се в посока София, при който на място е починал водачът на единия – футболният треньор и деятел Ф.С., на 61 г.

Другият водач и спътницата му са с леки наранявания. Тестван е за употреба на алкохол, като резултатът е отрицателен. Причините и обстоятелствата по катастрофата ще бъдат изяснени в хода на разследването и при събиране на достатъчно доказателства за виновно поведение, отговорното лице ще бъде привлечено към отговорност“.

Екипът ни изказва искрени съболезнования на семейството и близките на Спасов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимавайте, ако получите това съобщение от голяма наша банка за Черен петък
Next: Внимание, шофьори: Ето колко е глобата за каране с летни гуми през зимата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.