Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Асен Василев с много лоша новина за пенсионерите
  • Новини

Извънредно! Асен Василев с много лоша новина за пенсионерите

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2023
asdqwfsdfsdvfdvfd.png

В закона ясно е казано, че обсъждането на бюджета трябва да се случи, след като се приемат данъчните закони. По график те се приемат през октомври. Но заради това, че целият месец парламентът не работи, срокът се измества. Когато парламентът приеме данъчните закони, ще може да се фиксира приходната част на бюджета, от там дефицит и всичко останало. Това поясни пред БНР министърът на финансите Асен Василев. 

И допълни, че бюджетът за 2024 година ще бъде съобразен с правителствената програма.

 

„2% от бюджетното салдо е предвидено за разходи за отбрана, това е по задължение към НАТО. БВП нараства значително и тази година, и следващата. Догодина БВП ще бъде над 200 млрд. лева, като от тях 4 млрд. лева ще бъдат за отбрана“.

Според него за тази година се очаква приходите да бъдат изпълнени, както са заложени, а ако има неизпълнение, то може да се дължи на второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Той прогнозира постигане на приходната част на бюджета до края на годината.

Не са заложени коледни добавки за пенсионерите в края на тази година, отбеляза още министърът.

Асен Василев посочи, че най-добрият измерител за финансовото здраве на страната е единната сметка, в която към момента има на 9 млрд. лева при изискване за 4,5 млрд. лева.

Очакванията на правителството са да няма шокови цени на петрола, но с уговорката, че заради конфликта в Близкия изток е възможна и друга ситуация.

Финансовият министър коментира, че ГЕРБ говорят глупости по адрес на правителството, тъй като нямат какво позитивно да кажат.

 

Василев обясни, че ако председателят на Комисията по енергетика и депутат от ГЕРБ/СДС Делян Добрев успее да обясни как ще се сключат договори за 1 месец за доставката на суров петрол и кои танкери ще доставят горивото, мярката за дерогацията на руски петрол ще бъде подкрепена от ПП/ДБ. „Имаше доста подробни доклади на всички, които разбира от руски петрол и които от гледна точка на държавните институции обследваха колко бързо може да бъде спряна дерогацията. Основният проблем е колко бързо могат да бъдат осигурени доставки на алтернативен петрол, които да са надеждни във времето“, обясни Василев. Той не е сигурен и че Делян Добрев не може да даде отговор откога „Лукойл“ може да заработи без руски петрол.

„Чуваме едно предизборно говорене… Тази година имаме висок ръст на заплатите, дефицитът ще е под 3%, имаме над 9 млрд. лева в сметката на правителството. Няма причини за притеснения. Бизнесът започва да оценява това. Всички мрачни пророкувания, които се говорят, стават само шум“.

Договореното по време на преговорите за съставяне на правителство е, че само акад. Николай Денков и Мария Габриел си сменят местата на премиерското място, а всички останали министри остават. Освен ако Бойко Борисов няма намерение да управлява с Възраждане и БСП, не виждам как може самостоятелно да смени министрите, заяви финансовият министър Асен Василев.

Към момента ПП/ДБ ще спазват уговорката само Денков и Габриел да се ротират, а министрите в изпълнителната власт да останат. Всичко друго е въпрос на национално съвещание на ПП/ДБ изобщо дали да се прави ротация на министрите. Единственият друг възможен кабинет е ГЕРБ да започнат да управляват с „Възраждане“ и БСП. Василев даде да се разбере, че ПП/ДБ не са в правителството заради постовете, а за да може България да влезе в Шенген, Еврозоната и страната да тръгне по-нормален път на развитие.

Трудни са отношенията в управляващото мнозинство, посочи още той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турска маска за лице ще изглади дори дълбоките бръчки! Дори близките Ви няма да могат да отгатнат възрастта Ви
Next: Започва зимното часово време: Ето кога местим стрелките на часовника за последно тази година

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.