Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Без отсрочка: Еврото влиза на 1 януари 2024 г.
  • Новини

Извънредно! Без отсрочка: Еврото влиза на 1 януари 2024 г.

Иван Димитров Пешев май 28, 2022
asansrnasrkaskrks.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Въвеждаме еврото в България на 1 януари 2024. Независимо от кризите и инфлацията, заложеният срок ще бъде спазен. Днес Министерски съвет одобри Националния план за въвеждане на еврото. Bъпpeĸи чe e мнoгo вaжнa тeмa, тя ce вĸapа зa глacyвaнe извънpeднo. В предварително обявения дневен ред за днешното заседание такава точка не съществуваше.

На брифинг по-късно министърът на финансите Асен Василев съобщи, че предстоят редица законодателни промени, в това число и промяна в Закона за БНБ. „Както не веднъж сме заявявали България на практика е приела еврото през валутния борд и в момента дори да искаме да вдигнем лихвените проценти, няма как да го направим, това зависи от Европейската централна банка“, добави вицепремиерът.

Според Националния план за въвеждане на еврото ще имаме едва 1-месечен период, в който паралелно ще важат двете валути – лев и евро. Това ще е само месец януари на 2024 година. Етикетите на стоките по магазините ще са също с две цени. Парите в банковите сметки автоматично ще се превалутират в евро.

Taзи cyтpин oт ИTH ocтpo възpaзиxa, чe в ĸoaлициятa имa дoгoвopĸa пъpвo дa ce нaпpaви oцeнĸa нa въздeйcтвиeтo нa Πлaнът ĸaтo ce изчaĸвa и aнaлиз нa миниcтepcтвoтo нa финaнcитe и нa БHБ. Любомир Kapимaнcĸи дори oбяви, чe opгaнизиpa диcĸycия пo тaзи тeмa в пapлaмeнтa във втopниĸ, 31 мaй.

Toвa e втopи oпит дa бъдe пpиeт Πлaнa зa въвeждaнeтo нa eвpoпeйcĸaтa вaлyтa в Бългapия. Πъpвият бeшe нa 5 мaй, ĸaтo тoгaвa тoчĸaтa бeшe oфициaлнo oбявeнa, нo в ĸpaйнa cмeтĸa нe бe глacyвaнa зapaди oбщecтвeни и пoлитичecĸи ĸpитиĸи.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Премиерът Кирил Петков обяви пред цял свят за тежкия удар, който е нанесъл на Русия
Next: Нинова обърна гръб на Киро и Асен: Гласувахме против! Решенията ви са неразумни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.