Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: България и Русия пред война
  • Новини

Извънредно: България и Русия пред война

Иван Димитров Пешев юни 30, 2022
roossisisiaiaiia.jpg

Москва обмисля скъсване на дипломатическите отношения с България заради скандала с изгонените 70 руски дипломати. Това заяви посланикът на Руската федерация Елеонора Митрофанова, цитирана от БНТ.

Русия определя действията на правителството като безпрецедентни.

По-рано днес се появи информация, че Митрофанова е изпратила нота до българското Министерство на външните работи (МВнР).

„Ако до утре до 12 часа не бъде отменено решението на българското правителство за експулсиране на 70-те руски дипломати, руското посолство у нас ще постави въпроса пред руската държава за закриването на мисията в София„, написала руската посланичка в нотата.

Дипломатически източници предупредиха, че ако се стигне до такъв развой, това означава война. Освен това те допълват, че дори и по времето на Втората световна война България и Русия не са скъсвали дипломатическите отношения.

Междувременно от правителствената информационна служба разпространиха изявление на министър-председателя в оставка Кирил Петков по повод нотата на Руската федерация от днес.

„Отношенията между България и Руската федерация са дългогодишни, многопластови и от голямо значение за съдбата на страната ни в исторически план. Ние уважаваме руския народ и ценим нашите културни, исторически, социални и търговско-икономически връзки.

Заради това, въпреки че българското присъствие в нашето посолство в Русия наброява едва 12 души, Руското посолство в България ще има възможността да запази 43-ма свои служители, съгласно решението, взето от българското правителство вчера.

Вярваме в необходимостта от диалог, за който дипломатическите канали са от ключово значение. Убедени сме, че българо-руските отношения могат да продължат да се развиват в сферите от взаимен интерес, уважавайки важните за всяка от нашите държави ценности.

Заради това се обръщаме към посолството на Руската федерация да оттегли подадената днес нота.

Заради миналото и бъдещето трябва да можем да правим крачки напред при взаимно зачитане на националните интереси, сигурността и суверенитета и на двете страни“, гласи изявлението на премиера в оставка, който преди дни лично заяви, че гони 70 руски дипломати.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Путин клекна на Байдън
Next: Българин строи къщи за по 1 000 евро! Вижте как изглеждат

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.