Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Вдигнаха хеликоптер за Сашко, ето какво се случва
  • Новини

Извънредно! Вдигнаха хеликоптер за Сашко, ето какво се случва

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
sashaskhaskhoasho.jpg

Снимка: МВР

И хеликоптер се включи в операцията по издирването на 12-годишния Сашко от Перник, съобщи кметът на града Станислав Владимиров, предаде БНР. В случай, че в светлата част на деня то не бъде открито, издирването ще продължи и през нощта.

„Издирването се води с усилията на стотици служители на МВР, на Столичния инспекторат, със специализирана техника, с термокамери, хеликоптер се включи, гранична полиция, пожарна – да не забравя и да пропусна някой, пак има хиляди доброволци.

Обхванат е огромен периметър, но за съжаление все още няма резултат- Температурите за съжаление през последните 2-3 дни са ниски в Пернишко и всеки един час е важен“, каза Станислав Владимиров.

Не изпускай тези оферти:

12-годишният Александър, който е с аутизъм, за последно е бил видян в района на Профилакториума в Перник вчера. Детето е облечено със сив суичър и е носило със себе си розова плюшена играчка.

Полицаи и жандармерия търсят извън града, доброволци обикалят града

Още от вчера сме включили сили и техника в издирването на изчезналото дете в Перник – Столичната дирекция на МВР и Жандармерията помагат по случая, заяви служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, съобщи БТА.

„Нашата задача основно е да претърсим районите извън града, а доброволци правят такова претърсване в рамките на града. Ще направим всичко възможно да намерим детето“, заяви той.

Демерджиев обясни, че няма категорично данни за отвличане на детето, но е образувано досъдебно производство за отвличане, защото това ще помогне в издирването и ако има данни за някакво престъпление.

Момче аутист на 12 години е изчезнало в района на Болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в Перник. Инцидентът е станал вчера и издирването е започнало веднага, но досега детето не е открито.

За задържания с подкуп граничен полицай Иван Демерджиев уточни, че поисканият подкуп е свързан с обществена поръчка за снабдяване с джипиес на гранични кучета. Той е началник сектор, работи по тази поръчка и е искал да му бъде платено, за да се постигне определен резултат – да спечели поръчката, каза вътрешният министър.

„Работим от няколко седмици по този случай с отдел „Вътрешна сигурност“ на МВР. Получихме необходимото съдействие и от страна на прокуратурата. Мисля, че достатъчно прецизно и категорично са извършени следствените действия, за да бъде установена вината му“, добави той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Още една история на англичанин и украинска бежанка, но тази е с друг край
Next: ИЗВЪНРЕДНО! Първа версия: Гореща мълва сочи къде може да е изчезналият Сашко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.