Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: ГДБОП нахлу в българска телевизия, ето какво се случва
  • Новини

Извънредно: ГДБОП нахлу в българска телевизия, ето какво се случва

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2023
sdfgkkgrkdhgkdhfghgf.png

Нова акция на ГДБОП се провежда към този час в местната кабелна телевизия DC Corporation, наследник на „Цифрова кабелна корпорация“ (DCC), твърди регионалният сайт trafficnews.bg.

Антимафиотите са влезли в офиса на  бизнесцентър „Хеброс“ на бул. „Марица“ 154. На място има бус на полицията и няколко цивилни автомобила.

 

Опитахме да се свържем с кабелният оператор, но телефонът на компанията дава постоянно заето.

По информация на медията ни акцията се провежда като продължение на специализираната операция от месец юни, когато от офиса бяха иззети множество документи и техника. Причината е, че кабелната телевизия отново е излъчала телевизионни канали, без да плаща на доставчици. Тогава абонатите останаха без услуги в продължение на няколко дни.

 

Спецоперацията през лятото беше по дело на Районна прокуратура – Пловдив. Делото беше образувано по множество сигнали от различни телевизии, на които компанията, която предоставя телевизионни и интернет услуги,  не е плащала с години права. Големи телевизии бяха сезирали прокуратурата за нелоялните практики и в Пловдив, които по всичко изглежда, че продължават и към настоящия момент.

В акцията срещу кабеларката DCC са участвали и полицаи от Европол3 години компанията продавала телевизия, без платени авторски права

 

Компанията DC Corporation е наследник на кабеларка „Цифрова кабелна корпорация“ (DCC). Повече от 10 години бившите събственици на компанията Иван Гологанов и Красимир Кирев воюваха за дялове от компанията. Войната включваше не само десетки дела в съда, но и истински военни действия – рязане на кабели, саботажи, оставяне на хиляди абонати без телевизия и интернет, палежи.

 

Кабелният оператор DCC започва дейността си в Пловдив преди 20 години със сливането на „АТВ САТ“ (собственост на Гологанов) и „ТВ САТ КОМ“ на Кирев. Задругата се разпада през април 2010 г., когато на общо събрание на дружеството Кирев обвинява Гологанов, че е извършвал злоупотреби с фирмено имущество и заради това го изключва от съдружието.

Гологанов отвръща с искова молба в съда, но докато трае делото (което той губи на първа инстанция) става ясно, че Кирев му е подложил динена кора, още докато са били заедно. Оказва се, че всички строителни разрешения за изграждане на мрежата по райони в Пловдив са издадени на „ТВ САТ КОМ”, а DCC се явявала неин наемател.

След серия срязани оптични кабели, опити за незаконно отнемане на кабелната мрежа, на 21 февруари 2011 г. магистратите в Пловдивски районен съд отсъждат в полза на Кирев и му издават изпълнителен лист за въвод във владение на мрежата.. И понеже ролята на жертва не му харесва, решава да действа извън закона.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям български завод затваря врати, стотици остават без работа на прага на зимата
Next: Много лоша новина за кашкавала и сиренето у нас!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.