Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! ГЕРБ огласи грандиозна измама в България, намесен е Лукойл
  • Новини

Извънредно! ГЕРБ огласи грандиозна измама в България, намесен е Лукойл

Иван Димитров Пешев август 26, 2022
izmamaalslsaka.jpg

На пресконференция на ПП ГЕРБ излезе наяве измама с цените на горивата и стана ясно как българите плащат с 1 лев повече на литър.

В залата влезе Бойко Борисов, който реши да се пошегува с Кирил Петков. Лидерът на ГЕРБ първо побутна с лакът Делян Добрев, като се обърна към него с думите „Не се бутай“, а след това се обърна към журналистите с „Можем ли да запишем отначало“.

„През всички години на управлението ни „Лукойл“ е била под контрол на НАП, Агенция „Митници“ и КЗК. Ето защо цената на горивата при по-висока цена на петрола в България се държаха на ниски нива спрямо сегашните, когато плащаме с 1 лв повече за бензин сравнено с м.г. при по-ниска цена на Брент“, каза Десислава Трифонова от ГЕРБ.

И добави: „За 2016 и 2017 г. са установени задължения в размер на 520 млн. на „Лукойл“ и компанията си ги е признала. Това доказва, че компанията „Лукойл“ не е била облагодетелствана от страна на ГЕРБ или че Борисов е водил политика с цел облагодетелстване на компанията“.

Не изпускай тези оферти:

Делян Добрев пък от своя страна показа схема сравняваща цените на Урал и на Брент.

„Виждате – преди войната те са равни. Какво се случва от началото на войната – уралският нефт е 30-40% по-евтин от бренда. Нас от началото на войната ни мамят с 1 лв на литър. Цените за горивата в България не паднаха, а точно обратното. Плащаме горива по 3.50 лв. Ето защо твърдим, че има 1 лев разлика, че и повече“, каза той.

Ние предлагаме решения, защото имаме развален механизъм на конкуренция

„Държавата в лицето на БЕХ да конкурира Литанско. Ще купува руски барели, ще плаща 10-20 ст. на Лукойл-Нефтохим. Бех ще получи горивата и крайната себестойност ще е 2.50, а не 3.50 лв. Нарушаваме ли конкуренцията? Не“, каза той.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Още политика:

Кирил Добрев: БСП ще е последна политическа сила след вота, за съжаление

„БСП ще бъде последна политическа сила, за съжаление. Заради поведението на БСП „Възраждане“ ще е втора или трета партия в парламента“. Тази прогноза направи в интервю за предаването „Тази сутрин“ по БТВ социалистът Кирил Добрев.

В края на миналата година той беше изключен от партията, но съдът обяви отстраняването му за незаконно и Добрев отново е член на БСП.

Според него „Демократична България“ няма да влезе в следващия парламент, защото повечето десни хора ще гласуват за „Продължаваме промяната“.

По думите на Добрев конфликтът между лидера на социалистите Корнелия Нинова се дължи на лични отношения и е заради Калоян Методиев. От него конфликтът се пренесе върху БСП, смята социалистът.

Вероятно има и ревност, че левите хора харесват повече Радев, отколкото Нинова, допълни той.

Относно спрените доставки на газ от „Газпром“ Кирил Добрев смята, че България е била използвана като опитно зайче. „След нас всички подписаха договор за плащане в рубли. Преди нас правиха експерименти“, коментира представителят на БСП.

По негово мнение служебният кабинет се държи наистина национално отговорно – работи за реална диверсификация на доставките на газ.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Чуков алармира: В Турция ври и кипи, България трябва да се готви за
Next: Натръшкали с белезници цяла смяна крадливи товарачи на Летище София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.