Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Главният секретар на МВР изненадващо хвърли оставка
  • Новини

Извънредно: Главният секретар на МВР изненадващо хвърли оставка

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
gqwgsdgsgeew.png

Главният секретар на МВР Петър Тодоров подава оставка, обяви самият той. БЛИЦ уточнява, че новината идва след отказа на президента Румен Радев да го освободи.

„След 41 години служба на родината, 34 от които в системата на МВР, подавам оставка като главен секретар на МВР”, заяви той.

„Ще продължим да работим трудно”, посочи силовият министър Калин Стоянов след отказа, получен от държавния глава. Миналата седмица Стоянов заяви, че главният секретар е отговорен за липсата на организация и контрол върху дейности в МВР.

Сагата с искането Тодоров да бъде освободен започна след убийството на Алексей Петров. Тогава след среща с представители на службите премиерът Николай Денков обяви, че ще бъде изготвен доклад за смяната на главния секретар на МВР.

През ноември миналата година Петър Тодоров подаде оставка като главен секретар на МВР заради инцидент, при който полицай беше блъснат от кола с мигранти и в последствие почина.

Тогава президентът не разписа указ за освобождаването му.

Ето какво заяви той пред медиите:

„Днес подавам оставка като главен секретар на МВР. Извървях целия си професионален път като полицай. Преминах през всички нива, за да стигна до най-високото. Благодаря на хилядите достойни колеги, с които работихме през цялото това време.

Вярвам, че ще продължат съвестно да изпълняват задълженията си. Аз обаче съм поставен в ситуация, в която не мога да го правя. Настоящото ръководство на МВР няма воля да продължи борбата за законност.

За мен постът не е самоцел. Аз имам чест и достойнство – без тях няма как да бъдеш истински служител на реда. Мотивите, с които Калин Стоянов поиска моята оставка нямат никакво основание.

Обвиненията му бяха грозни, а опитът му да използва смъртта на колеги за постигане на конюнктурни цели – недостоен. Няма да ги опровергавам един по един, защото бяха използвани като повод, не като причина.

Мотивите да се иска моето отстраняване нямат никакво отношение към работата ми, а са в записа на едно партийно събрание, което реши тяхно МВР да организира изборите. Професионалната оценка за свършеното от мен и колегите ми, са Докладите за дейността на МВР през 2022 г. и през първото полугодие на 2023 г.

Категорично не желая да ставам част от опита за политическа употреба на МВР. Поголовната смяна на областни директори, показали изключителни резултати в борбата с купуването на гласове, показва точно това. Откакто станах главен секретар, МВР демонстрира пълната си решимост за борба с това порочно явление. Не искам да гледам как се разгражда нещо постигнато.

При встъпването си в длъжност Калин Стоянов заяви на служителите в МВР, че е един от нас. Всеки ден оттогава доказва, че това не е вярно. Ако министърът наистина беше останал верен на МВР, нямаше да нанася вреди върху системата под политически натиск.

На всички колеги с униформи искам да кажа – нито крачка назад, ние сме призвани да работим за гражданите. Винаги ще имате приятел в мое лице.

Благодаря за доверието на президента и за подкрепата, която имам и в момента.

Служа на Република България!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички плачат, слушайки разказа на баба Мария – на 89 г. за първи път отиде на море
Next: Откриха мъртва изчезналата Мария от село Устина

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.