Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Депутати се биха с юмруци в парламента, ето какво се случва
  • Новини

Извънредно! Депутати се биха с юмруци в парламента, ето какво се случва

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
kdfkvdfkbkfgbkfgbgf.jpg

Изключително грозна, но и опасна сцена се разигра в Народното събрание (НС). В основата бяха народните представители Радостин Василев, който е независим, и Искрен Митев от коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ).

Двамата си размениха юмруци, но зад гърба на председателя на парламента Росен Желязков. Освен това екшънът е станал извън обхвата на телевизионните камери, които следят пленарното заседание.

 

Битката се е разиграла в края на парламентарните въпроси към премиера Николай Денков докато на трибуната е депутатът от БСП Борислав Гуцанов.

Росен Желязков и Борислав Гуцанов гледат към мястото, където спорят Радостин Василев и Искрен Митев

Тогава Искрен Митев и съпартиецът му Настимир Ананиев тръгват да излизат от залата през врата, която се пада зад председателската трибуна.

Искрен Митев и Настимир Ананиев напускат залата

В този момент Радостин Василев влиза в разговор с председателя Росен Желязков. Настояването му е да получи втори въпрос към премиера Денков, но е порязан, че като независим има право само на един.

Радостин Василев след разговора с Росен Желязков

Минаващият наблизо Искрен Митев му подвикнал нещо, след което Радостин Василев го нападнал. В суматохата успял два пъти да удари с юмрук Митев преди да бъдат разтървани, разказаха депутати, които са станали свидетели на битката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жоро Игнатов отказва да рекламира игрални зали и бързи кредити. Хиляди го поздравиха
Next: Излезе наяве забравено пророчество на Севрюкова кога България ще е във възход, Ванга също го е казала

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.