Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Директорът на Лукойл загина след падане от 6-ия етаж
  • Новини

Извънредно! Директорът на Лукойл загина след падане от 6-ия етаж

Иван Димитров Пешев септември 1, 2022
lzviasuasunasn.jpg

Кадър Булфото и Рустим

Един от най-важните хора в Русия загина тази сутрин. Равил Маганов е загинал след падане от 6-ия етаж. Той е шеф на борда на директорите и лично е създал името „Лукойл“.

Причините и обстоятелствата за случилото са в процес на установяване, но първата версия на руският следствен комитет е, че в никакъв случай не може да се говори за убийство, а за самоубийство или нещастен случай.

Равил Маганов, председател на борда на директорите на „Лукойл“, е открит мъртъв на територията на Централната клинична болница на президентската администрация в Москва, предаде БГНЕС. Разследващите органи работят на място, за да установят причините за смъртта му.

Не изпускай тези оферти:

По информация той е паднал от прозореца на Централната клинична болница в западната част на Москва и е загинал на място. Това съобщиха за ТАСС правоохранителните органи.

„Инцидентът е станал около 07:00 ч. московско време в Централната клинична болница на улица „Маршал Тимошенко“. Мъжът е паднал от прозореца на шестия етаж и е починал в резултат на нараняванията си.

Причините и обстоятелствата за случилото се са в процес на установяване.

Според съобщения в медиите, Равил Маганов, председател на съвета на директорите на петролната компания „Лукойл“, е бил на лечение във въпросната болница.

67-годишният Равил Маганов е лекуван в Централната клинична болница на улица „Маршал Тимошенко“. Той беше в отделението на шестия етаж. Каква е причината за падането от високо, все още не е уточнено.

Според една от версиите става дума за самоубийство. Инженерът има званието „Почетен нефтохимик“, награден е с четири ордена, пет медала. Трикратен носител на наградата на правителството на Руската федерация в областта на науката и технологиите.

От „Лукойл“ още не са коментирали разтърсващата вест. През 80-те години той работи в Langepasneftegaz, който става част от създадения през 1991 г. Лукойл. Маганов е автор на името на компанията Лукойл.

То идва от първите букви на имената на основните нефтохимични градове в Русия – Лангепас, Урай и Когалим.

От 1993 г. той е член на борда на директорите на Лукойл, през 2020 г. го оглави.

От 2006 г. Маганов е първият изпълнителен вицепрезидент на компанията.

Официално личното му богатство в акции се оценява на 260 милиона долара, но се смята, че Маганов отдавна е милиардер.

Равил Маганов е брат на изпълнителния директор на Татнефт Наил Маганов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредни новини за изчезналата 26-г. Вероника от Казанлък, след позвъняване от чужд номер
Next: Пълен обрат за България! Тренд обяви кой бие на изборите! Пълна победа за

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.