Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Ето я присъдата на убиеца на Милен Цветков
  • Новини

Извънредно! Ето я присъдата на убиеца на Милен Цветков

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
milenlanaubeic.jpg

Прокуратурата поиска от Софийския апелативен съд да наложи 15 години затвор на обвиняемия Кристиан Николов за катастрофата, при която загина журналистът Милен Цветков

Пред Софийския апелативен съд започнаха пледоариите по делото срещу Кристиан Николов, обвинен за катастрофата, при която загина журналистът Милен Цветков.

Тази година, на първа инстанция, Софийският градски съд осъди Николов на девет години затвор. Тогава по делото стана известно, че младежът е шофирал с двойно превишена скорост над ограничението, както и че в кръвта му има наличие на наркотици.

Николов отрече да е взимал съзнателно забранени субстанции.В четвъртък съдът даде ход на делото, като отказа да уважи доказателствените искания на защитата на подсъдимия за нова експертиза и разпит на свидетели.

Не изпускай тези оферти:

От прокуратурата поискаха по-високо наказание за Николов.Последното заседание беше отменено заради липсата на Николов. Беше представен фиш в съда, който декларира, че той е бил контактен с болен от COVID-19, пише Блиц.

Софийският апелативен съд ще се произнесе в срок по делото

„Към семейството на Милен Цветков изказвам искрени съболезнования, да знаят, че се моля за тях, че им изпращам сили. Сърцето ми е чисто пред Господ”. Това заяви пред Софийския апелативен съд Кристиан Николов, обвинен за тежката катастрофа, при която загина журналистът Милен Цветков.

„В момента, в който осъзнах какво се е случило, аз съм направил всичко, зависещо от мен, за да отида при потърпевшия и да му помогна. Господ ми е свидетел, че през живота си не съм се отнасял безразлично към човешко или животинско същество”, продължи Николов.

„Разследването се водеше абсолютно едностранно”, каза още обвиняемият.

„Аз и моето семейство сме съсипани от тази трагедия. Не съм ползвам наркотици нито тежки, нито леки. За мен дрогата си е дрога и не се вписва в начина ми на живот. Моля съдът да намали наказанието и да върне делото на първа инстанция. Всеки носи своя кръст, аз ще нося моя кръст до края на живота си”, заяви Николов.

Отложиха отново делото за катастрофата с Милен Цветков

Прокуратурата поиска от съда да наложи 15 години затвор на Кристиан Николов. Софийският апелативен съд отхвърли исканията на защитата за назначаването на нова експертиза и повторно разпитване на свидетелите, предаде БГНЕС.

Защитата на Кристиан Николов поиска назначаването на нова експертиза, която да установи колко дълго трае ефектът от приемането на наркотици и алкохол, повторна експертиза за вещото лице, което е взело пробите, както и повторен разпит на свидетелите по делото.

“С оглед на становището на Софийския градски съд, че е приел не по-късно от 22:50 ч. на 18.04.2020 г. алкохол и три вида наркотици-кокаин, амфетамин и марихуана, се изисква назначаване на нова експертиза, която да покаже колко трае ефектът от приемането на наркотиците и алкохола, за да може до момента на местопроизшествието на 19.04.2020 г. около 18:00ч. той все още да е под тяхното въздействие”, уточняват от защитата.

От защитата на Милен Цветков настоя исканията да бъдат оставени без съображения, тъй като не намират за основание наличието на нова експертиза, която да установи дали Николов е приемал наркотици. Надежда Ковачева, адвокатът на семейството на Милен Цветков уточни, че няма значение кое е вещото лице, което е взело пробите, тъй като те се обработват от лица, работещи във ВМА.

Софийският апелативен съд ще се произнесе в срок по делото.

Последното заседание бе отменено поради липсата на Кристиан Николов. Беше представен фиш в съда, който декларира, че е Николов е бил контактен с болен от COVID-19 – неговата майка и след преглед от Спешна помощ е било установено, че той има симптоми на вируса.

Журналистът Милен Цветков бе пометен, докато чака в автомобила си на червен светофар. Николов, под влиянието на наркотици и с превишена в градски условия скорост, блъсна автомобила на Цветков на червен светофар в района на мол „Парадайз център” в София навръх Великден 2020 година.

Той е единствен обвиняем по делото. На 4 март тази година бе признат от Софийски градски съд за виновен за извършено по непредпазливост престъпление и му беше наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 години, което да се изтърпи при първоначален общ режим, както и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 10 години.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да прекадите къщата, за да тръгне животът ви към по-добро
Next: Щипка сол е способна да изгори цялата завист и омраза от хората, които ти мислят лошо, просто повтаряй след мен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.