Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Жестока катастрофа с кола и автобус, има жертви и ранени
  • Новини

Извънредно! Жестока катастрофа с кола и автобус, има жертви и ранени

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
jeotastkasktast.png

Тежка катастрофа край Дупница. Ударили са се лек автомобил „Фолксваген“ и автобус. Инцидентът е станал около 12 часа в сряда на пътя между село Овчарци и Сапарева баня. Съобщиха пред „Телеграф“ от полицията в Кюстендил.

На място са загинали шофьорът на леката кола и един от спътниците му. Други двама са пострадали. Те са транспортирани от екипи на Спешна помощ за оказване на медицински грижи.

Местопроизшествието се обслужва и в момента от екипи на РУ Дупница, пожарната и медици. По случая започнато следствено дело.

Още подобни новини:

Не изпускай тези оферти:

Популярният актьор завел дъщеричката си Кати в Анталия, където искал да прекарат няколко дни заедно. Много от нещата обаче протекли изцяло наопаки, сподели той в подкаста на Тото от група „Скандау“ в Youtube.

Неприятностите започнали още с пристигането, когато установил, че хотелът и стаята въобще не изглеждат както на снимките в обявата, наложило се да я сменят, а на всичкото отгоре автобус блъснал таксито, в което пътували.

„Реших това лято да отидем в чужбина само двамата. В един от най-големите аквапаркове в Европа – The Land of Legends в Анталия. Бяхме 3-4 дни. Как започва премеждието в Турция – запазил съм някаква квартира, която я дават на снимките с хубава поляна, в далечината се вижда морето, с някаква верандичка.

Радваме се. Пристигаме на летището, взимаме си едно такси и тръгваме за там. Но пристигаме в един квартал, който е ужас. Военна обстановка нищо не е. Всичко е разрушено, строи се наново, няма пътища, всичко е в дупки. Викаме си: „Ние тука ли сме, верно?“. Ужасяваща история. Самата кваритра не е лоша, но обстановката отстрани – ужас.

Далеч от парка и от всичко. Звъня на хората, които са ни я дали, че не искаме да оставаме, но от там ни казват, че не се връщат пари. Кати ми вика „Тати, какво ще правим в тая разруха?“ И сменихме хотела. Отписах на парите, въпреки че не бяха много малко“, разказа Кадиев.

„Тръгваме, но няма хотели. Отварям сайта, всичко пълно. В Анталия си е сезон. И намирам едва-едва един между мотел и хотел, който пак не е евтин. Казват, че в Анталия е евтино, но не е.

В квартала кокошки търчат по пътя, някакви пичове карат каруци. На тръгване с таксито се качваме малко на горе и един автобус не ни вижда и продължава да си слиза към нас. Шофьорът на таксито започва да свирка, но онзи си ни удари отпред. Блъсна колата.

Не стана кой знае какво, но колата счупена отпред. Почнаха шофьорите да се карат на турски. Викам си – първо не можем да се настаним, сега ни удариха. Абе, добро начало в Турция. Поне на аквапарка да отидем“, сподели популярният актьор и водещ.

„Хванахме друго такси, влизаме в онзи хотел, а там друга история – 40 градуса, а климатикът я работи, я не. Детето пита какво ще правим, викам: „Сложи банския и отиваме на аквапарка“.

По едно шосе вървяхме към него на 40 градуса, но на аквапарка бяха големи купони. В края на краищата си изкарахме хубаво, забавлявахме се, ходихме по ресторанти, пеша, прибирахме се вечер, разхождахме се“, каза още Кадиев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Униформени дойдоха в дома на Нинова, за да я отведат
Next: Ето го премиера. Голяма изненада от гадателката на Берлускони

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.