Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Зверска катастрофа между два ТИР-а на пътя София-Ботевград, има загинал
  • Новини

Извънредно: Зверска катастрофа между два ТИР-а на пътя София-Ботевград, има загинал

Иван Димитров Пешев септември 27, 2022
navoasvoasovas.jpg

Снимката е илюстративна!

Катастрофа между два тира на пътя София Ботевград, съобщиха от МВР.

Към 4:35 часа тази сутрин е постъпил сигнал за тежък пътен инцидент в района на старата Витиня на пътя София-Ботевград.

На място е установено, че са катастрофирали два тежкотоварни автомобила. Водачът на единия тир е загинал. Другият не е пострадал.

Не изпускай тези оферти:

Към момента изцяло е спряно движението по пътя в участъка от Витинска река до местността „Чуклето“ и в двете посоки за извършването на оглед.

Екипи на „Пътна полиция“ регулират трафика и спират камионите на изхода на София.

Тежкотоварният трафик към София е отклоняван в района на Ребърково по пътя през Искърското дефиле Мездра-Своге-София.

Още криминални:

Полицай загина на пътя Маленово – Стралджа, блъснат от пиян шофьор, предава Би Ти Ви.

Инцидентът е станал снощи около 21 часа, когато полицейски патрул е спрял за проверка бежанец на пътя. Докато са разговаряли с него, преминаващ лек автомобил е блъснал полицая, който по-късно е починал.

Шофьорът е задържан, пробата за алкохол е положителна – над 1 промил. И полицаят, и извършителят са от град Стралджа.

От пресцентъра на МВР в Ямбол потвърдиха за смъртен случай на полицай при изпълнение на служебните му задължения.

Още криминални:

Бизнесменът Огнян Донев е оправдан окончателно от Върховния касационен съд (ВКС). Това става ясно от справка в сайта на съда, но решението още не е публикувано. С него върховните съдии оставят в сила решението на Софийския апелативен съд.

Шефът на „Софарма“ и съдружникът му Борис Борисов бяха подсъдими през последните 7 години за укриване на данъци. Прокуратурата ги прати на съд през 2015 г., като Донев беше обвинен укриване на над 62 млн. лева данъци, а Борисов – за укриване на 7,5 млн. лева данъци.

Обвинението твърдеше, че престъпленията са извършени чрез 7 блокови сделки с акции на „Софарма“ през 2007 г. Акциите били продавани за по 1 лев и данъци са плащани върху печалбата. Прокуратурата обаче смята, че цената е била занижена, а пазарната цена е била над 9 лева на акция. Защита пък беше категорична, че няма как да се изчислява пазарна цена на непазарни сделки.

Делото се проточи 4 години на първа инстанция, а градският съд оправда подсъдимите. Тогава от прокуратурата изразиха съмнение в безпристрастността на съдебния състав с председател Даниела Борисова, която отказа да си направи отвод в началото на делото. След това обаче и втората инстанция оправда Донев и Борисов, въпреки че решението беше подписано с особено мнение от докладчика по делото Карамфила Тодорова.

Мнозинството от състава на апелативния съд (Снежана Душкова-председател и Иван Стойчев) оправдава подсъдимите, като в решението си каза, че спорът между прокуратурата и защитата дали блоковите сделки са пазарни и могат ли страните да определят свободно цените по тях, е без значение.

„Очевидно и безспорно е по делото, че при тези сделки няма правен регламент, който да ограничава свободата на договаряне между страните по тях, специално по отношение на цената. Очевидно е също така, че те не се сключват „на пода“ на борсата, а извън нея, при пряко договаряне и избор на точно определен купувач, а не чрез типичното за борсата предложение до всички участници в борсовата търговия. Това ги определя като сделки, сключени извън регулирания пазар и оттам, но не само произтичат релевантните според настоящия състав различия с типичните борсови сделки“, се казваше в решението.

В него мнозинството обясни също, че няма как да бъде определена пазарна цена на акциите, като не приема за относими текстовете от Закона за корпоративното подоходно облагане и две наредби на финансовия министър, в които се говори за пазарни цени при сделки със стоки или услуги. САС изтъкна, че стоките и услугите имат относително устойчиви във времето характеристики, а цената на акциите е специфична и свързана с конкретното дружество.

Прокуратурата протестира решението и така делото стигна до ВКС, който го остави в сила.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават над 1000 лева заплата за баничари и продавачи, желаещи няма
Next: Трагедия! Генади Троев на 31 години е убитият полицай

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.