Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Зверска катастрофа между два ТИР-а на пътя София-Ботевград, има загинал
  • Новини

Извънредно: Зверска катастрофа между два ТИР-а на пътя София-Ботевград, има загинал

Иван Димитров Пешев септември 27, 2022
navoasvoasovas.jpg

Снимката е илюстративна!

Катастрофа между два тира на пътя София Ботевград, съобщиха от МВР.

Към 4:35 часа тази сутрин е постъпил сигнал за тежък пътен инцидент в района на старата Витиня на пътя София-Ботевград.

На място е установено, че са катастрофирали два тежкотоварни автомобила. Водачът на единия тир е загинал. Другият не е пострадал.

Не изпускай тези оферти:

Към момента изцяло е спряно движението по пътя в участъка от Витинска река до местността „Чуклето“ и в двете посоки за извършването на оглед.

Екипи на „Пътна полиция“ регулират трафика и спират камионите на изхода на София.

Тежкотоварният трафик към София е отклоняван в района на Ребърково по пътя през Искърското дефиле Мездра-Своге-София.

Още криминални:

Полицай загина на пътя Маленово – Стралджа, блъснат от пиян шофьор, предава Би Ти Ви.

Инцидентът е станал снощи около 21 часа, когато полицейски патрул е спрял за проверка бежанец на пътя. Докато са разговаряли с него, преминаващ лек автомобил е блъснал полицая, който по-късно е починал.

Шофьорът е задържан, пробата за алкохол е положителна – над 1 промил. И полицаят, и извършителят са от град Стралджа.

От пресцентъра на МВР в Ямбол потвърдиха за смъртен случай на полицай при изпълнение на служебните му задължения.

Още криминални:

Бизнесменът Огнян Донев е оправдан окончателно от Върховния касационен съд (ВКС). Това става ясно от справка в сайта на съда, но решението още не е публикувано. С него върховните съдии оставят в сила решението на Софийския апелативен съд.

Шефът на „Софарма“ и съдружникът му Борис Борисов бяха подсъдими през последните 7 години за укриване на данъци. Прокуратурата ги прати на съд през 2015 г., като Донев беше обвинен укриване на над 62 млн. лева данъци, а Борисов – за укриване на 7,5 млн. лева данъци.

Обвинението твърдеше, че престъпленията са извършени чрез 7 блокови сделки с акции на „Софарма“ през 2007 г. Акциите били продавани за по 1 лев и данъци са плащани върху печалбата. Прокуратурата обаче смята, че цената е била занижена, а пазарната цена е била над 9 лева на акция. Защита пък беше категорична, че няма как да се изчислява пазарна цена на непазарни сделки.

Делото се проточи 4 години на първа инстанция, а градският съд оправда подсъдимите. Тогава от прокуратурата изразиха съмнение в безпристрастността на съдебния състав с председател Даниела Борисова, която отказа да си направи отвод в началото на делото. След това обаче и втората инстанция оправда Донев и Борисов, въпреки че решението беше подписано с особено мнение от докладчика по делото Карамфила Тодорова.

Мнозинството от състава на апелативния съд (Снежана Душкова-председател и Иван Стойчев) оправдава подсъдимите, като в решението си каза, че спорът между прокуратурата и защитата дали блоковите сделки са пазарни и могат ли страните да определят свободно цените по тях, е без значение.

„Очевидно и безспорно е по делото, че при тези сделки няма правен регламент, който да ограничава свободата на договаряне между страните по тях, специално по отношение на цената. Очевидно е също така, че те не се сключват „на пода“ на борсата, а извън нея, при пряко договаряне и избор на точно определен купувач, а не чрез типичното за борсата предложение до всички участници в борсовата търговия. Това ги определя като сделки, сключени извън регулирания пазар и оттам, но не само произтичат релевантните според настоящия състав различия с типичните борсови сделки“, се казваше в решението.

В него мнозинството обясни също, че няма как да бъде определена пазарна цена на акциите, като не приема за относими текстовете от Закона за корпоративното подоходно облагане и две наредби на финансовия министър, в които се говори за пазарни цени при сделки със стоки или услуги. САС изтъкна, че стоките и услугите имат относително устойчиви във времето характеристики, а цената на акциите е специфична и свързана с конкретното дружество.

Прокуратурата протестира решението и така делото стигна до ВКС, който го остави в сила.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават над 1000 лева заплата за баничари и продавачи, желаещи няма
Next: Трагедия! Генади Троев на 31 години е убитият полицай

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.