Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Камион се вряза в спирка в София, убито е момиче на 19 години
  • Новини

Извънредно! Камион се вряза в спирка в София, убито е момиче на 19 години

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
sofaisfiasfnasf.jpg

Снимка Булфото

Огромна трагедия на пътя в столицата.

Камион се вряза в спирка на градския транспорт в София. Инцидентът е от тази сутрин на бул. „Гоце Делчев“. Сигналът е подаден в 9:43 ч., екип на Спешна помощ е бил на мястото в 9:51 часа, пише btvnovinite.bg.

Загинала е млада жена на 19 г.

Не изпускай тези оферти:

Изяснява се дали е била на тротоара или е пресичала на пешеходна пътека, когато е ударена от товарния автомобил.

Шофьорът на камиона е 53-годишен мъж, който е откаран с множество наранявание в болница „Пирогов“.

Предполага се, че на водача му е прилошало. По първоначална информация не е карал с висока скорост. Ще бъде тестван за алкохол и наркотици. Проверяват се и записите от камери в района на инцидента.

Свидетели на тежкия инцидент разказаха пред novini.bg какво се е случило.

По думите на жена, камионът е минал през тялото на 19-годишното момиче след като първо я е блъснал.

За щастие по време на инцидента в този момент не е имало хора на спирката на градския транспорт.

„Гледката беше много грозна“, споделят хората, които разказват, че шофьорът на камиона е бил буквално в шок.

Още информация:

53-годишният шофьор на камиона, прегазил и убил на място 19-годишно момиче в София, е бил дезориентиран, но пробите му за алкохол и наркотици са отрицателни. Това съобщи на брифинг пред журналисти директорът на „Пирогов“ д-р Валентин Димитров.

По думите му, водачът е настанен за наблюдение в отделението по неврохирургия на спешната болница с комоцио и рана на главата, но няма опасност за живота му. Взети са му и кръвни проби, като резултатите се очакват малко по-късно.

Тежкият инцидент стана в 9.41 часа на бул. „Гоце Делчев“ в близост до кръстовището с бул. „България“.

На брифинг заместник-градският прокурор на София Иво Илиев заяви, че на мястото на катастрофата – пешеходна пътека при спирка на градския транспорт, на която за щастие не е имало други хора. Няма видими следи от спирачен път. Назначени са експертизи, ще бъдат разпитвани и свидетелите.

Ще бъдат иззети и записите от близките видеокамери.

„По първоначална информация инцидентът става на пешеходната пътека. Момичето е влачено от камиона около 20 метра, а след това возилото се удря в спирката. Ограничението в участъка е от 30 км/ч. Като се има предвид къде е камионът, къде е тялото на момичето и къде е бил ударът – смятам, че скоростта е била висока“, добави той.

По първоначални данни 53-годишният водач има предишни дребни нарушения на Закона за движение по пътищата.

Огледът на място продължава. Образувано е досъдебно производство.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До всички хора на трудов договор: Полагат ви се по 150 лева, ето повече информация
Next: Черна прокоба. Ето какво погуби жената на Кръстю Лафазанов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.