Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Китайска космическа ракета излезе от контрол. Пада към Европа
  • Новини

Извънредно! Китайска космическа ракета излезе от контрол. Пада към Европа

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2022
kiastiasitiasta.jpg

Кадър Ютуб

Няколко испански летища затвориха въздушното си пространство заради излязла извън контрол китайска ракета.

Полетите до и от Барселона, Тарагона, Ибиса и Реус са спрени. Съобщава се, че и други региони, включително Ла Риоха и Кастилия и Леон, са в тревога.

Очаква се мярката да продължи около 40 минути, въпреки че местните доклади сочат възможността места като Ибиса да бъдат засегнати до три часа, предаде Дейли мейл.

Не изпускай тези оферти:

Няколко испански летища затвориха въздушното си пространство заради излязла извън контрол китайска ракета.

Говорител на Агенцията за гражданска защита на Каталуния потвърди: „Поради риска, свързан с преминаването на космическия обект CZ-5B, пресичащ въздушното пространство на Испания, полетите са напълно ограничени от 9.38 до 10.18 сутринта в Каталуния и други общности.

Испанските авиодиспечери написаха в Туитър: „Евроконтрол ни информира за неконтролираното повторно навлизане на китайска ракета в земната атмосфера.

„Нулева скорост е установена за определени части от испанското въздушно пространство и това може да повлияе на въздушния трафик чрез закъснения и отклонения.“

Предполага се, че някои пътници са били информирани във въздуха за затварянето на испанското въздушно пространство, след като вече са се качили на борда.

Експерти по космически отпадъци казаха, че все още е твърде рано да се предвиди пътя, но Aerospace Corporation използва наличните данни, за да покаже възможни места за падане.

Китай изстреля третата и последна част от новата си космическа станция Tiangong в понеделник – и бяха отправени предупреждения, че 23-тонното тяло на ракетата ще се върне обратно на Земята, като Испания е идентифицирана като една от страните по пътя й.

Mengtian, или „Небесната мечта“ е втори модул за станцията, известна като Tiangong, или „Небесният дворец“. И двете са свързани с основния модул Tianhe, където екипажът живее и работи.

Докато пада обратно към Земята, той ще изпрати големи и тежки парчета отломки, които ще ударят повърхността, съобщава New York Times .

В този случай обаче ракетата не разполага с нужното оборудване за контролирано навлизане в атмосферата. Според Aerospace Corporation има 28-часов прозорец, който ще е през почивните дни и тогава ракетата ще влезе в земната атмосфера. За момента обаче учените не могат да изчислят района, който е под най-голям риск, пише Вести.бг.

С наближаването на уикенда обаче астрономите ще имат по-голяма яснота за движението на отломките. Въпреки това рисковият район ще остане много голям, тъй като зависи от това как ще изгорят отломките и колко тежки ще са обектите, които ще оцелеят. Той може да е с диаметър няколкостотин километра.

Това е третото подобно неконтролируемо падане на китайска ракета. Последното беше в края на юли т.г., като тогава тя се разпадна над Малайзия и Индонезия. Елементи от нея бяха намерени близо до населени райони, но нямаше щети и пострадали, пише 24 часа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бебе почина в Плевенско, родителите търсят виновни
Next: Мария Силвестър получи голям удар от bTV, номер на Аръков прелял чашата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.