Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Колосален банков обир в Ловеч! България не помни подобно чудо, 37-годишен е
  • Новини

Извънредно: Колосален банков обир в Ловеч! България не помни подобно чудо, 37-годишен е

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
bobibaskbaskbo.jpg

Тридесет и седем годишен мъж е задържан за банкова измама, съобщиха от областната дирекция на МВР в Ловеч.

През май 2022 г., чрез използване на неистински лични документи на името на лице от Плевен, задържаният мъж е изтеглил от клонове на три банки в Ловеч три кредита по 50 хиляди лева всеки от тях.

По случая в Районна прокуратура – Ловеч, се води досъдебно производство за измама.

След проведени процесуално-следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия на ОД на МВР-Ловеч, мъжът е заловен на 14 октомври.

Не изпускай тези оферти:

Той е привлечен като обвиняем за измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, посочват от Апелативната прокуратура във Велико Търново.

Обвиняемият е задържан за срок до 72 часа и прокуратурата е внесла в Районния съд в Ловеч искане за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” .

Следствените действия продължават под ръководството на Районна прокуратура-Ловеч.


Още криминални:

44-годишният И.Д. бе предаден на съд от Окръжната прокуратура в Добрич за това, че без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, като престъплението е извършено в условията на опасен рецидив.

Обвиняемият бил осъждан многократно, като спрямо него има пет влезли в сила присъди за държане и държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, без надлежно разрешително.

На 31 януари 2022 година, след получена предварително информация, че И.Д. продължава да се занимава с продажба на наркотици и предстои да реализира няколко сделки от дома си, било извършено претърсване в апартамента му.

Мъжът бил задържан на място, в момент на употреба на хероин. На адреса били намерени и иззети количества хероин и метамфетамин, разпределени в пакетчета. А в хода на разследването по случая били установени „клиенти“ на 44-годишния мъж, които потвърдили, че той разпространявал наркотични вещества.

Предстои Добричкият окръжен съд да насрочи дата за разглеждане по делото срещу обвиняемия. Ако бъде признат за виновен, той може да получи наказание „лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години и глоба от 20 000 до 100 000 лева.


Още криминални:

Полицаят от столичното 8-о районно управление, обвинен за шофиране след употреба на алкохол и наркотици, обжалва мярката си неотклонение задържане под стража, предаде NOVA.

Униформеният отговаря, че на 9 октомври преди 21 ч. самокатастрофирал в паркирана кола. Тестът му за наркотици е отчел амфетамини, казаха от Прокуратурата. Пробата му за алкохол, дадена в болница, е 2,45 промила.

След случая се появиха версии, че колегите му искали да подменят пробите му. МВР започна внезапни и изненадващи проверки на служителите си преди, по време и след смяна.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето кога местим стрелките един час назад, ще спим повече
Next: Адвокат Ангелов и комшията Росен се скараха за битовизъм, последва екшън като по филмите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.