Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно лично от Бойко Борисов, на живо: Удариха брутално ГЕРБ
  • Новини

Извънредно лично от Бойко Борисов, на живо: Удариха брутално ГЕРБ

Иван Димитров Пешев август 27, 2022
bjasibasobas.jpg

„Ние не сме Северна Корея или Русия“, изригна гневно лидерът на ГЕРБ на брифинг на партията

Снощи нашите източници и канали във Facebook бяха ударени от тежка хакерска атака.

По-точно три публикации, касаещи ужасяващите злоупотреби, правени в сферата на енергетиката, вноса и износа на газ и сделките, които са правили бившите управляващи. Това разкри председателят на Младежи ГЕРБ Георг Георгиев по време на извънредна пресконференция на ГЕРБ.

„Първото беше описанието на схемата на сделките с газовите посредници. Имаше клип, графична част, в която подробно се обясняваше схемата с посредниците между „Газпром“ и „Булгаргаз“ и каква е тя.

Не изпускай тези оферти:

Другото беше разпространена фалшива новина, че г-н Борисов бил казал, че през 2023 „Газпром“ трябва да се върне в България. Тотален фейк. Тези три неща – клипът, графиката и фейк новината бяха атакувани снощи“, допълни той.

„Впечатление направиха съвпаденията в профили, които са изляли десетки коментари и опитите да бъдат блокирани тези новини“, допълни той.

Експертът на ГЕРБ по киберсигурност заяви, че почти всички профили са били взаимствани от руския „Фейсбук“.

„Дори да се представят за българи, има начин да се разбере, че тези хора са руски граждани“, заяви Рангелов.

Георгиев заяви, че има политически сили в държавата, които боравят добре със социални мрежи и най-вероятно са част от тази масивна хакерска атака.

„Следя медийните изяви на доскоро управляващите. Това не е ментална каша, а приказен сюжет. Това е вълшебна приказка. Имаме чудеса, двамата братя, принцеса, спящ красавец може да имаме, имаме ламя, която мята огън, зареден с руски газ, имаме приятел, който така е завардил границата, така че нито един мигрант да не влезе.

Не е толкова смешно, защото наред с приказните сюжети, защото от месец нямаме отговор на нито един въпрос“, каза Томислав Дончев.

„Нямаме нито един адекватен отговор за необосновано завишените цени на бензина и дизела. Нямаме нито един отговор за увеличеното салдо с над 4 млрд. Приказките не са проблем. Тези въпроси са важни и ако мен ме притеснява нещо е, че нямаме отговор на нито един от тези въпроси“, допълни той.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също се включи в дискусията.

„Когато цитираш факти, трудно се опровергават. Пред вас вчера, онзи ден, по-онзи ден, повече от категорично заявих, 100% диверсификация от „Газпром“ и никакви преговори повече.

Къде е тая подписка, за да се подпишем? Няма такава. Позволих си да дам съвет на служебното правителство да внимават, когато преговарят с „Газпром“, така че да не платим количествата два пъти, за да сме чисти за Арбитража. Дадох съвет“, обясни той.

„Ние не сме Северна Корея или Русия, за да ни спрат „Фейсбук“. От къде дойде тази яростна атака? От факта, че казах, че ще докажа с цифри, че ние, ДБ, БСП и ПП сме станали много по-зависими от Русия и милиарди са изтекли към Руската федерация. Да видим каква атака ще направят сега“, каза Борисов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 3 години затвор за 15-годишния сириец убил българските полицаи
Next: Една от топ писателките ни срази цяла България с думите си за трагедията в Бургас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.