Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! МВР излезе с официална версия за мистерията със Сашко
  • Новини

Извънредно! МВР излезе с официална версия за мистерията със Сашко

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2022
demdejrjejremr.jpg

Снимка: Булфото, архив

Служебният вътрешен министър Иван Демерджиев коментира щастливата развръзка по случая с изчезналия 12-годишен Александър

„Болестта на детето донякъде е проблем, донякъде разрешение на ситуацията, в която е изпаднало. Тази хиперактивност до голяма степен му е помогнала да оцелее в тези условия“, уточни Демерджиев.

Детето беше намерено в труднодостъпна местност над Радомир. То е с тежка форма на аутизъм.

Не изпускай тези оферти:

Според него, момчето е открито в момента, в който се е изморило и е спряло да се движи.

 „Тази местност, както и други местности, поетапно са проверявани и по-рано. Така че докато детето беше активно и беше в движение, беше изключително трудно да го намерим“, допълни служебният вътрешен министър.

Още:

Психиатър смята, че Сашко е оцелял сам толкова време заради особения си психологичен проблем.

12-годишният Александър има страхотен късмет, че е с психологичен проблем. Благодарение на това, че той има дромомания – хваща пътя импулсивно, независимо накъде, дали е познато, или непознато. Това го нивелира емоционално, прави го не толкова страхлив и благодарение на това е оцелял“, каза пред bTV психиатърът Веселин Герев.

„В една такава ситуация, погледнато психологически, страхът убива. При едно друго дете оставането само в гората би предизвикало много силен стрес с всички последици, дори стресът може да го убие“, допълни той.В обществото ни все още има емпатия„Много позитивно съм настроен от факта, че в нашето общество все още има емпатия.

Винаги, когато сме коментирали събития, сме твърдели, че обществото ни се капсулира. Перник ни показа, че добрите хора все още съществуват, а ролята на медиите е да ги показва. За едно общество е важно да бъде сплотено и обединено“, коментира още психиатърът.

Според него твърденията, че бащата на 12-годишния Александър може да е замесен в изчезването му, са показали, че цялото ни общество е станало много мнително и подозрително.

„Трябва да се впрегнат всички доброволчески структури и да се направят обучения, за да се види как да се действа. В кризисни ситуации се разчита на тях. Къде е българската армия, където има дисциплина и йерархия“, запита доброволецът Свилен Делчев.
Копирано от standartnews.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Зъболекар загина в зверска катастрофа с 4 коли на АМ Струма
Next: Сашко проговори! Нова информация за състоянието му от Пирогов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.