Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Намушкаха бодигарда на Галена
  • Новини

Извънредно: Намушкаха бодигарда на Галена

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
galllerqnnrsr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бодигардът и шофьор на певицата Галена е пострадал при зверско меле в нощен бар във Велико Търново. Георги Коев е в болница след като бил опериран по спешност минути след инцидента.

 

Кървавият екшън се разиграл в нощта срещу 13 август в пиано бар „Плей“ в старата столица. В злополучната вечер се разразил скандал между две компании. Солидно почерпен мъж влязъл в пререкание с клиент. Извършителят изпаднал в ярост, грабнал чаша, строшил я в масата, а тази част, която останала в ръката му, я хвърлил и с нея ударил по главата опонента си. Според твърдения, ударът се оказал толкова силен, че Евгени Димитров се свлякъл на земята в безсъзнание.

 

Тогава гардът на фолкдивата се притекъл на помощ на ранения, но агресивният мъж го намушкал в бедрото с остър предмет. Георги Коев обаче отишъл в спешна помощ едва в неделя сутринта часове след свадата. Медиците констатирали, че е с контузна рана, която била обработена и след това мъжът бил освободен за домашно лечение. В понеделник ходил в болницата на превръзка, а във вторник състоянието му се влошило и се наложило да бъде опериран. Това са установили разследващите.

 

„Пациентът беше с дълбока порезна рана на бедрото и дълга около 26-27 сантиметра. Нараняването е близо до магистрални кръвоносни съдове на бедрото и като по чудо не са засегнати. Разрезът е от остър предмет, но не мога да кажа от какво е, дали е от нож, стъкло или нещо друго. Пациентът беше прегледан и от съдебен лекар, който ще изготви експертиза за освидетелстване“, сподели пред „Борба“ хирургът д-р Николен Стойнов, който е оперирал пострадалия.

 

Според близки на Георги Коев, той е с 36 шева на крака и е имал сериозна кръвозагуба. Пред свои приятели Коев споделил, че секунда преди да бъде намушкан, видял в ръката на нападателя да проблясва острие.

От ОД на МВР във Велико Търново отказват коментар.

 

По случая вече има две преписки, но досъдебни производства все още не са образувани, обясниха от Районната прокуратура във Велико Търново.

Според потърпевшите извършител е Симон Милков. Запознати разказват, че спречкването в бара между него и Евгени Димитров станало заради стара вражда между тях.

 

Още същата нощ хората от двете компании били отведени за показания в полицията. Тепърва отново ще бъдат привиквани и разпитвани свидетели на драмата, които са били в заведението.

 

Георги Коев е бил търсен за разпит, но не бил открит. Едва в сряда следобяд пострадалият е дал показания пред разследващите.

 

Симон Милков пък казва, че във въпросната нощ е бил нападнат бит и ритан от двамата мъже, които е наранил при самоотбрана.

 

След мелето той отишъл пред сградата на полицията, където записал три видиа с твърденията си и след това ги публикувал в социалните мрежи.

 

Милков се държал грубо с полицаите като ги псувал и обиждал. Заради това засега срещу него ще бъде образувано производство за хулиганство.

 

Юристи пък коментират, че ако заключението на съдебно-медицинския експерт е, че Георги Коев е със средна телесна повреда, то извършителят трябва да бъде съден.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полейте доматите с мляко днес и вижте какво ще стане утре – Златен съвет от опитен фермер
Next: Татко ще ме вземе. Мед сестри споделят най-страшните предсмъртни реплики на пациенти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.