Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Остро напрежение между Кирил и Асен за премиерския пост
  • Новини

Извънредно: Остро напрежение между Кирил и Асен за премиерския пост

Иван Димитров Пешев юни 30, 2022
asenennnneeekiro.jpg

Остро напрежение се е появило между Кирил Петков и Асен Василев още на 22 юни – денят, когато вотът на недоверие мина и правителството си замина. Тогава, в услужливото лакейническо интервю на Светослав Иванов за БТВ, Кирил Петков каза нещо от сорта: аз ставам за премиер, Асен не става за премиер, той по става за финансов министър.

В парламентарната стая на “Продължаваме промяната“, Асен Василев, чувайки тази реплика от телевизора, гневно възкликнал: „И защо пък аз да не ставам за премиер?!“ После се оплакал на приятелите си Даниел и Виолета Лорер, които са чести гости в луксозната му (недекларирана!) резиденция на столичната улица “Чаталджа,3, от арогантността на неговия харвардски брат.

Очакванията предателите от „Има такъв народ“ да отцепят още поне петима депутати от групата на Слави, са попарени от недоволство между самите отцепници. Те били ядосани, че след срещата с Кирил Петков в дома на Радостин Василев преди 13 юни, повече никой не ги е събирал; премиерът в оставка изобщо не им обръщал внимание след неуспешния опит за подкрепа на кабинета. За сметка на това спортният министър в оставка се опитвал да им се прави на „началник”, роптаят изменилите на Слави.

Повечето от тях вече съзнават, че обещанията на #про100киро не струват и пет пари. Правителство едва ли ще има, а за реденето на предизборните листи ще станат “много маймуни на клона”: ПП и ДБ вероятно ще се обединят и ще участват на предсрочните избори като коалиция. И ще настане врява и бой кой да заеме избираемите места.

Освен това, светна ме дългогодишен депутат, Кирил Петков и компания натвориха доста прегрешения, затова ще гледат да си осигурят депутатски имунитет и в листите онези кандидати, които не принадлежат на тяхната секта, няма да имат никакъв шанс.

Неистов страх тресе министрите, че служебният кабинет на президента Радев ще извади на показ схеми и далавери. Първите двама ще са Корнелия Нинова и Кирил Петков, довери ми човек от най близкия кръг на президента.

Всекиму заслуженото…

Соня Колтуклиева, Фейсбук

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започна се! Дадоха бащата на Кирил Петков на прокуратурата за сериозно престъпление
Next: Изненада при Стефан Янев. Привлече кандидат за президент

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.