Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно от МВР: Спецполицаи арестуваха един от най-богатите българи
  • Новини

Извънредно от МВР: Спецполицаи арестуваха един от най-богатите българи

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
asraskkastkast.jpeg

Най-мощният бизнесмен в Сунгурларско Кемал Бозов е задържаният при днешната акция на ОД на МВР в Бургас, съобщи Флагман.бг.

Както по-рано съобщихме в ранните часове на деня стартира акция срещу битовата престъпност и превенция на престъпленията, свързани с политическите права на гражданите.

От МВР уточниха пред Флагман.бг, че се извършват проверки в обекти, практикуващи т.нар. „продажба на версия, както и заложни къщи и дърводобивни фирми“. От ОД на МВР съобщиха, че има едно задържано лице, дори изпратиха видео от закопчаването и претърсването на дома му.

Той е заподозрян в „незаконен дърводобив, лихварска дейност и корупционни практики при търговете за дърводобив“, допълват от полицията.

Не изпускай тези оферти:

Източник на Флагман.бг веднага разпозна възрастния мъж по потник. Това е Кемал Бозов, който развива мащабен бизнес в сферата на дърводобива. Може да се каже, че е един от богатите хора в района. Преди години бе свързан с влиятелния някога ексдепутат Хюсеин Хафъзов.

Още криминални:

Албен Юлианов, който наръга фатално авера си в областта на сърцето в Слънчев бряг на 28.09.2022 г., изпил близо едно шише уиски преди да се скарат.

Резултатите от кръвната проба все още не са излезли, но по думите на защитника му адвокат Георги Георгиев, Албен е действал под влиянието на солидно количество алкохол – между 1,8 и 2,5 промила.

Трагедията се е разиграла около 20.30 часа в сряда, в района на уличка, разположена зад ресторант „Джани” и сградите „Палм Резиденс” и „Кристал” в курорта Слънчев бряг.

„60-годишният мъж, който е починал, му е дължал известна сума пари. Те са били приятели, но Албен е очаквал в точно определен срок да му ги върне. Наръгал го е с обикновен нож, не е осъзнавал какво прави и е бил в момент на дезориентация, тъй като е бил пиян.

След инцидента, по данни на обвиняемия, са седнали на един тротоар и малко след това 60-годишният мъж е паднал на земята и е издъхнал. Албен съжалява за действието си, било е в момент на силно раздразнение и е бил провокиран от жертвата.

Той е искал само да го сплаши, но намушкването е било фатално, макар че само един път го е наръгал. Това е един абсолютно битов конфликт с трагичен край“, каза пред Флагман.бг служебният адвокат на подсъдимия – Георги Георгиев.

В съдебната зала стана ясно още, че 49-годишният мъж, който е родом от Варна, но живее в Българово, работи като строител. Той не е криминално проявен.

Съдебният състав попита Албен Юлианов дали има ли още нещо, което иска да разкаже по случая и каква мярка за неотклонение очаква. За престъплението, за което е обвинен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” от десет до двадесет години. В този момент 49-годишният мъж отсече: „К’вот решите“.

Окръжният съдия Съдия Красимира Донева определи взимане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ и остави Албен в ареста.

Още криминални:

39-годишният Димитър Любенов вече е с ново по-тежко обвинение, съобщават от Софийската градска прокуратура. Той ще отговаря за умишлено причиняване на смъртта на френския турист и телесна повреда на съпругата му при зверската катастрофа със своето порше за 300 000 лева, при която е бил пиян и надрусан.

Катастрофата става на 25 септември на околовръстното шосе в София.

В началото Любенов беше обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост. В хода на разследването бяха събрани доказателства, че той е шофирал спортната кола след употреба на кокаин и с концентрация на алкохол в кръвта от 1,73 промила.

Скоростта на автомобила е била 195 км/ч при ограничение 80 км/ч и не е намалил, приближавайки към форда на жертвите. Според обвинението случаят е особено тежък.

Обвиняемият е с мярка за неотклонение „задържане под стража“, взета от Софийски градски съд по искане на СГП.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Крумовградчанин изтегли 5 бона от спестяванията си, а на касата в банката му дадоха
Next: Отново режат ламарини, отново вият сирени. Този път на място е загинала младата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.