Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно от Радев! Обяви най-чаканата от всички новина
  • Новини

Извънредно от Радев! Обяви най-чаканата от всички новина

Иван Димитров Пешев декември 3, 2022
rasdasdveobqovasi.jpg

Румен Радев ще връчи първия мандат на ГЕРБ в понеделник. Това обяви президентът пред журналисти. „Надявам се, че допълнителното време, което дадох, е оползотворено по най-добрия начин”, допълни той.

Той коментира и 18-часовото заседание в парламента, на което депутатите обсъждаха ревизията на Изборния кодекс.

„Когато текстът на новоприетия закон постъпи в президентската институция, ще бъде разгледан най-детайлно”, заяви той.

На журналистически въпрос какво смята за възможността президентът да не участва в назначаването на шефове на служби, Радев каза следното:

Не изпускай тези оферти:

„Мисля, че е несъстоятелно партията, която сама реши да се асоциира с промяната, да настоява връщане към порочния управленски модел. До неотдавна службите за сигурност бяха под прякото ръководство на ръчно управление от министър-председателя.

Сега ни предлагат да се узакони корупционният комфорт”, съобщи Нова тв.

Президентът Румен Радев излезе с остър коментар по повод отказа на Нидерландия да гласува за членството ни в Шенген. По-рано в петък премиерът Марк Рюте обяви, че е съгласен Румъния и Хърватия да бъдат приети, но не и нашата страна.

„Наскоро трима български полицаи загинаха, охранявайки външната граница на Европейския съюз. Днес премиерът на Нидерландия Марк Рюте недопустимо внуши, че тази граница би могла да се премине срещу 50€. Вместо европейска солидарност, България получава цинизъм!“, написа в петък малко преди полунощ във фейсбук българският държавен глава.

В късния следобед от президенството разпространиха прессъобщение, че Радев е провел телефонен разговор с канцлера на Австрия Карл Нехамер. Както стана ясно, и Виена има резерви за приема ни в Шенген.

„Българската държава е мобилизирала всички налични ресурси, за да устоява на безпрецедентния миграционен натиск по границата“ е заявил президентът на австрийския канцлер.

Държавният глава е отбелязал, че напливът на мигранти към България се е увеличил многократно в сравнение с миналата година. „Независимо от натовареността и изтощението на служителите, които охраняват границата, те се справят с овладяването на непрестанния натиск.

За да се противодейства на потока, държавата е изпратила подпомагащи патрули и технически средства, командировани са допълнително служители на реда, както и български военнослужещи“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разказ на една работеща Българка в чужбина: Искам да кажа на всички жени да внимават с кого се захващат
Next: Това момиче си направи сама рокля за бала, а ако знаете от какво ще останете без думи. Просто уникално!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.