Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Погром за Корнелия Нинова в собственото и родно село
  • Новини

Извънредно! Погром за Корнелия Нинова в собственото и родно село

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
nnasinasoovaosv.jpeg

Родното село на Корнелия Нинова за пореден път ѝ заби нож в сърцето и я предаде на последните избори за народни представители. В Крушовица ръководената от нея партия остава на второ място, а победата е за Бойко Борисов и ГЕРБ.

Сумарните резултати от протоколите в двете изборни секции във врачанското селце показват, че БСП са успели да съберат едва 67 гласа, докато ГЕРБ ги бият с 85. Само 7 гласа по-малко от „червените“ имат „Продължаваме промяната“, за които са гласували 60 души.

Плачевният резултат за Корнелия Нинова и Столетницата в родния ѝ край не е изненада за местните, които не са я виждали от повече от 40 години на живо. Казват, че я помнят като дете и не могат да си обяснят защо нито веднъж не намерила време и желание да ги навести и да изслуша проблемите им.

Червената лидерка отдавна е обърнала гръб на родното си село, което напуснала като ученичка и повече не се върнала там. Бащината ѝ къща, в която е отраснала, е в плачевно състояние и се нуждае от спешен ремонт. Самото село също не може да се похвали нито с хубави пътища, нито с удобствата на цивилизацията.

Не изпускай тези оферти:

В Крушовица вече има над 400 празни къщи, в това число и тази на Нинова. Макар жителите все още да били солиден брой – над 1000 души, безработицата принуждавала по-младите от тях да бягат към по-големите градове.

Наскоро обаче и малцината пенсионери, които още обитавали Крушовица, останали разочаровани, че читалището и пенсионерският клуб хлопнали кепенците, тъй като НАП ги обявил за продан заради натрупани неплатени задължения на Община Мизия.

Възмутени били и от безхаберието, проявявано по отношение на селския храм, който бил в окаяно състояние и вече не можело да се влиза вътре, защото се разпадал ден след ден.

Преди години се гордеели с Корнелия Нинова и дори правели транспаранти с надписи: „Обичаме те“, за да я подкрепят на избори, но след като не получили от нея очакваното внимание и грижа, свалили доверието си от БСП.

Плачевни са резултатите на Столетницата в цяла България и за пръв път в историята си БСП се нареди чак на позорното 5-о място. От „Позитано“ 20 издават, че Нинова била бясна след грандиозния провал и срамното представяне на ръководената от нея партия я докарало до нервен срив, като дори имала нужда от успокоителни.

Неотдавна в медийното пространство стана ясно, че Корнелия страда от високо кръвно налягане, изтръпване на ръцете и безсъние, които вероятно пак са я споходили от силния стрес покрай изборите.

БСП – София настоява за незабавно свикване на заседание на 50-тия конгрес на партията. Това заяви лидерът на столичните социалисти Иван Таков след редовното заседание на Градския съвет в четвъртък.

На него той направи анализ на състоянието на БСП след предсрочните парламентарни избори на 2 октомври, както и на част от причините, довели до слабия резултат.

Членовете на ръководния орган на БСП – София гласуваха официална позиция, в която предлагат на Националния съвет на БСП да свика заседание на 50-тия конгрес на партията, на което да бъде направен анализ на устойчивата тенденция за спад на политическото влияние на БСП сред българското общество, на катастрофалните изборни резултати, да набележи съответните кадрови решения и мерки за идейно и организационно укрепване на партийните структури, да утвърди основните политически послания към българското общество и да набележи програма за успешно участие в местните избори през 2023 година.

„Ръководството на БСП каза, че резултатите от изборите „не били чак толкова лоши“. Чак толкова – не. Много са лоши, заяви Иван Таков пред членовете на Градския съвет. – Лоши са, защото хиляди членове и симпатизанти не гласуваха или гласуваха за друга партия. Лоши са, защото пренебрежително малък брой млади хора гласуваха за нас.

Защо да изберат БСП? Младите днес не са онези от преди 70 години, не са и тези от преди 30 години. Това са нови, други хора. Ако не намери път към тях, БСП е обречена“.

Иван Таков посочи и кой носи отговорността за лошите резултати. „Отговорност за резултата носим всички ние. Разбира се, че най-голямата отговорност носи председателят на партията! Като изключим около 40 години от над 130-годишната ни история, ръководенето на Левицата в България е било повече колективно дело, отколкото еднолично. Днес нещата не са съвсем така“, каза той.

Лидерът на БСП – София отбеляза, че лошото представяне на социалистическата партия на отминалите избори се дължи и на липсата на нови идеи и нови управленски политики. „Консерватизмът заменя социализма. Показателно е, че БСП е наричана „социална партия“, а не – социалистическа. Президентът Румен Радев е обявен за неприятел, докато мнозинството от партията вижда в него свой“, поясни Иван Таков.

„Тъй като председателят и БСП следват различни логики, Партията беше докарана до състояние на организационна криза, заяви Иван Таков. – Бяха прекъснати диалогът и всички възможности за влияние върху решенията на ръководството. Вътрешнопартийните дискусии бяха подменени от постоянно търсене на врагове и налагане на еднолични решения“.

Иван Таков добави, че независимо от всичко, БСП е все още жизнена партия. „За да оцелее, ние трябва да я върнем на нейните членове. Даваме си сметка, че пораженията, нанесени върху партията, са тежки и едва ли смяната на председателя ще реши всичко. Но без кардинални промени, няма как да продължим напред, категоричен беше той пред Градския съвет на БСП – София.

– Все още не е късно да се събудим от този лош сън. Защото сме убедени, че мнозинството от хората и в София, и в страната имат нужда от друг тип политика – политика, която не само на приказки воюва срещу социалните и икономически неравенствата, политика която дава възможност за достоен живот на всеки българин. И ако председателят и нейният екип не могат да предложат такава политика, то БСП може.

За да спрем срива са необходими умни решения. Затова смятам, че върховният орган на Партията трябва да бъде свикан възможно най-скоро, за да се занимае със „здравния“ статус на БСП. Да определи верния път. С кого и как. Партията и нейните структури се нуждаят от нова програма за идейно и организационно израстване. Тогава БСП ще разшири и укрепи влиянието си в местната власт на изборите през есента на 2023 година.

Този най-важен политически въпрос иска от всички нас решителност и отговорност. Градската организация в София има тези качества. Време е“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков ни зарадва: Минималната заплата да стане 860 лева, а пенсията се вдига с
Next: На АМ Тракия е страшно! Закопчаха много мигранти, пътували на групи към София

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.