Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Полицията издирва Динко от Ямбол, извършил е тежко престъпление
  • Новини

Извънредно: Полицията издирва Динко от Ямбол, извършил е тежко престъпление

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
vsdfbfdgbfdnfghnhjmj.png

Известна и твъде противоречива личност изведнъж се покри от света.

Полицията издирва Динко Вълев от Ямбол, разбра GlasNews от свои източници. Има заповед за задържането му.

Обвинен е за ръководител на организирана престъпна група. В групата имало още двама, които са задържани. В този момент Динко се укрива.

Преди време, в свое видео преди три месеца Динко Вълев обяви, че изчезва от социалните мрежи, приключвайки с качването на клипове и снимки. Злобата и завистта на хората карали Динко да се скрие от светлините на прожекторите и да води вече тайнствен живот.

„Разбрах, че щастието обича тишината. Спирам да качвам каквито и да било снимки и видеа как се забавлявам, защото от вашата злоба и завист започвам да се изморявам. Пък и защо трябва да знаете къде ходя и как се забавлявам“, възкликна емоционално Динко в последното си видео.

Очаквайте подробности!

Източници: blitz.bg, trafficnews, standartnews

Господин Вълев е роден на 28 януари 1987 г. в Ямбол.Известен е с прякорите си „Динко от Ямбол“, „ловецът на бежанци“ и „Бозавия“ (заради фирма „Бозав“, която притежава).

17 години е активен спортист по борба. Любител е на ездата и карането на четириколесни мотоциклети (АТВ).

Динко вади хора от катастрофиралия автобус на пътя Сливен – Ямбол, 26 май 2016 г., а на 2 август 2016 г. спасява от удавяне 17-годишно момче.

От приятелката си Весела има дъщеря Виктория, родена на 11.02.2019 г. и син Динко-младши, роден на 5.01.2020 г.

На 5 септември 2022 г. претърпява счупване на прешлени, таз и ръка, както и множествено други наранявания след като 150-килограмова стрела на кран се счупва и пада върху него. Плаща на хеликоптер, за да го транспортира от Варна до УМБАЛСМ „Пирогов“ за последвали операции.

Динко е едноличен собственик на автоморга за автобуси „Бозав“ ЕООД и държи половината от фирмата „Транссис“, където негов съдружник е Гана Желева.

На 2 август 2023 г. камион от фирмата за скрап на Динко катастрофира на магистрала Тракия, затваряйки участък от магистрала „Тракия“ за 14 часа. Трима души са ранени. Проверка установява редица нередности във фирмата – неплатени глоби, липса на технически преглед, застраховка и винетка.

За последните две години фирмата на Динко е санкционирана общо 6 пъти, като при 4 от случаите е констатирано извършването на нерегламентиран превоз на товари, а другите два са за претоварване и за непокрит товар. Установено е, че „Бозав“ ЕООД е с изтекла финансова стабилност на 18 февруари 2022 г., за което нарушение ще бъде съставен акт и временно ще бъде преустановена дейността на превозвача, до отстраняване на тази нередност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Априлското Пълнолуние ще отприщи бента на щастието за 4 зодии
Next: Извънредна заповед, която касае всички ученици

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.