Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Разпадът в ПП е в сила: След Лена напуска друго знаково лице – омерзена е
  • Новини

Извънредно! Разпадът в ПП е в сила: След Лена напуска друго знаково лице – омерзена е

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
razpapdpadpada.jpg

Яна Балникова от „Продължаваме промяната“, също така като Лена Бориславова, се отказва от политиката. Тя беше водач в Габрово, влезе в 47-я парламент, после напусна и отиде на работа в Министерски съвет. Очевидно е несъгласна с издигането на Радостин Василев за водач на листата в Габрово.

Яна Балникова: „За съжаление по изцяло лични причини няма да имам възможност да продължа да се занимавам с политика.

Заради моето излизане от политиката се налага и изборът на нов водач на листата на Продължаваме Промяната за област Габрово.

С интерес следя какво ще е окончателното решение на ръководството на партията за листата за Габрово. Искрено се надявам:

Не изпускай тези оферти:

– тя да включва хора, които са от град Габрово

– интересите на областта да бъдат адекватно защитавани!“

Радостин Василев живее в София. Водеше водач на листата на „Има такъв нород“ в Плевен, но след отцепването му на 13 юни е нежелан в родния му град, освен това Иван Христанов, водач на „Продължаваме промяната“ в Плевен, не го иска в листата си.

От Фейсбук профила на журналистката Соня Колтуклиева

Още политика:

Жесток скандал се развихри в ефира на Нова телевизия. Участници в него бяха икономистите Георги Ганев и Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“. Повод за разпрата беше дали плащанията към „Газпром“ са в рубли.

Ганев обясни, че процедурата по схемата, която „Газпром“ предлага, е такава, че компанията признава плащане, едва след като е получила рубли.

„Никой не плаща в рубли, само че никой не иска плащане в рубли“, обясни от своя страна Григорова.

„Това, което г-жа Григорова е невярно“, прекъсна я Ганев.

„Това е важно уточнение, защото не бива да се говорят лъжи…“, опита се да продължи синдикалистката. „Не, лъжа е това, което говори г-н Ганев“, контрира тя.

„Според писмото на „Газпром“ от април месец, плащане се признава, единствено след като изпратените по доларовата сметка средства бъдат превалутирани, преместени по някакъв курс в рубловата сметка и оттам бъдат изтеглени към „Газпром Експорт“. Само тогава руската страна признава плащане. Т.е. плащането е в рубли!“, изтъкна на висок тон Ганев.

„Тук има една пропаганда, която трябва да мине през телевизора, трябва да каже, че аз лъжа, при положение, че след това призна, че не се плаща в рубли. Г-н Ганев призна, че не се плаща в рубли и въпреки това 10 пъти повтори, че аз лъжа. Това е манипулация, това е пропаганда, която трябва да бъде прекратена“, възмути се Григорова.

„Г-жо Григорова, престанете да лъжете!“, възрази Ганев. Двамата продължиха да говорят на два гласа и да се прекъсват. „Той се надвиква с мен, за да не може истината да се чуе“, заяви Григорова. „Не, напротив, аз се надвиквам с вас, за може истина все пак да има някакъв шанс да излезе“, контрира я Ганев.

Григорова се съгласи, че руската страна наистина признава плащане, едва след като е получила рубли, но подчерта, че според ЕК тази процедура не противоречи на санкциите и че се препоръчва на компаниите, които плащат, публично да го обявят.

Ганев не се съгласи и с това и посочи: „Не съм чул „Газпром Експорт“ да е приел предложение, при което постъпването на средства по доларовата сметка се признава за плащане“.

„Нека да спрем с тези спекулации. Искате ли да преминем към Кризисния щаб? Тези лъжи ги слушаме вече няколко месеца и се доведохме до там, където сме сега – 17,3% инфлация. Благодарим ви! Замразена минимална работна заплата. Благодарим ви! Замразяване на доходите. Благодарим ви! Увеличение на цените. Благодарим ви!“, обърна се представителката на КТ „Подкрепа“ към икономиста.

Ганев възрази на всяка една от тези точки и разговорът прерасна в словесна престрелка, която накара водещата да се намеси.

Въпреки това спорът остана ожесточен до края на разговора. В един момент премина на лична основа. „Ей това е икономист. Икономист от неправителствена организация – мама, тате и аз е неправителствената организация, която някак има значение в този разговор“, скочи Григорова.

„Пак говорите един върху друг и не се чува нито единият, нито другият“, намеси се водещата. „Нека да спрем този разговор. На Кризисния щаб се говореха много важни неща и вашите зрители никога няма да ги чуят докато има такива саботажи в студиата“, изтъкна Григорова.

Тя посочи и че Ганев не е присъствал на заседанието на Кризисния щаб за газа вчера. „Слава Богу, че не съм присъствал. Да се наслушам на лъжи!“, сопна се той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лили Иванова: Не съм вегетарианка, но не съм яла колбаси от 1998 г., защото не знам какво има в продукта
Next: От последните минути! Бус в пламъци на магистрала Тракия! Гъмжи от полиция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.