Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Руските ракети взривиха депо за ядрени отпадъци
  • Новини

Извънредно! Руските ракети взривиха депо за ядрени отпадъци

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2022
nuclearrrrwastete.jpg

Кадър Youtube, на снимката е кадър от видеозапис, показващ облак като гъба, изпълващ небето над града, след като горивната тръба е унищожена. Не е ясно дали има ранени или загинали при взрива.

Започнатата от Путин война в Украйна все повече заплашва целия свят.

Руската армия не постига очакванията за блицкриг и това прави действията й неориентирани.

Има сведения за деморализация и дори отказ от военни действия заради неочакваната съпротива на украинците и големия брой жертви сред руските военни, голяма част, от които са наемници на договор и не са очаквали, че ще влязат в реални битки.

Руски ракети удариха депо за ядрени отпадъци извън Киев и унищожиха оборудването, което установява течове на радиоактивен материал, съобщава „Дейли мейл“, предава БГНЕС.

Новината бе съобщена и в ефира на БТВ преди минути от водещите.

В смразяващо обновяване на информацията, споделена от украинския новинарски сайт BNO Sunday, се казва: „В резултат на масовата бомбардировка на Киев с всички видове зенитни и ракетни оръжия на разположение на Руската федерация, ракетите, поразиха депото за радиоактивни отпадъци на Киевския клон на Държавно специализирано предприятие „Радон“.

BNO твърди, че няма „няма доказателства за теч“, но след това уточни, че „автоматизираната система за радиационен мониторинг се е провалила“, което означава, че опасният ядрен материал може да е бил разлят.

В изявлението, което изданието сподели, се казва, че „предварителната оценка“ показва, че няма „заплаха от радиоактивно“ облъчване, като следва да се извърши допълнително изследване, когато районът бъде обезопасен.

Взривът произтече, когато два украински града бяха разтърсени от руски взривове в ранните часове на неделя, а Владимир Путин засили инвазията си – след като се твърдеше, че е вбесен от липсата на напредък на армията му.

А ООН публикува първия официален брой загинали в неделя, като заяви, че най-малко 240 цивилни са били убити досега в конфликта.

Видеозаписи показват облак като гъба, изпълващ небето над града, след като горивната тръба е унищожена. Не е ясно дали има ранени или загинали при взрива.

Украинската телевизионна станция Nexta сподели кадри с пламъци и черни облаци, издигащи се в небето на мястото на атаката при Василкив, докато нефтът гори. Те излъчиха и клип от момента, в който петролната база е била ударена, с ярко бяло сияние, изпълващо тъмното нощно небе, при възпламеняването на склада за гориво.

Жителите на Киев и околностите бяха призовани да държат прозорците си затворени, за да се предпазят от потенциално вредни изпарения, отделени при експлозията и последвалия огнен ад.

Взривовете при Василкив, за които се твърди, че са били причинени от руски балистични ракети, изпълниха небето над Киев със зловещо оранжево сияние в ранните часове на неделната сутрин. Не е ясно дали има ранени или убити при експлозиите.

Първи Си-Ен-Ен съобщиха за експлозиите, недалеч от второто международно летище на украинската столица Бориспол. Те произтекоха в разстояние на около 15 минути един след друг и се активира сигнализацията на няколко мили от епицентъра на експлозията, пише БГНЕС.

Кметът на Василкив Наталия Баласинович каза пред Independent, че нейният град и летището са били обстрелвани от балистични ракети. Тя каза: „Врагът иска да унищожи всичко наоколо, но няма да успее“.

По-късно, тя записа съобщение във Фейсбук за местните жители, в което се казва: „Виждате какво се случва, виждате огъня – за съжаление това е нефтената база в село Крячки“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Русия нанесе тежък удар на България!
Next: Тих ужас на бензиностанциите в България, шофьорите кълнат на майка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.