Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Свиреп сблъсък край Враца, 4 линейки летят към болницата
  • Новини

Извънредно! Свиреп сблъсък край Враца, 4 линейки летят към болницата

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
vrascaskgkasgas.jpg

Тежка катастрофа е станала преди минути край Враца, видя първо репортер на BulNews.

Сблъсъкът е в района на острия завой на Оряховско шосе преди село Баница.

Лек автомобил БМВ се е завъртял на мокрия път и е бил ударен от лек автомобил „Тойота“. И двата автомобила са със софийска регистрация.
Колите са били шофирани от жени.

В БМВ-то, което се е завъртяло и е пътувало към Враца, е била само шофьорката.

Не изпускай тези оферти:

В „Тойота“-та е имало още двама мъже. По неофициална информация това са били баща й и синът й.
Ударът е бил толкова свиреп, че и двата автомобила са със сериозни материални щети.

Към мястото на катастрофата са били насочени 4 линейки, 2 пожарни и два полицейски автомобила.

Сериозно пострадали са едната шофьорка и двамата пътника с нея. Наложило се е пожарникарите да вадят от смачканите ламарини на „Тойота“-та момчето, което е в най-тежко състояние.

Пострадалите веднага са натоварени в линейките и закарани към спешното във Враца.
Втората шофьорка е с по-добро общо състояние.

Заради тежкият сблъсък е затворен временно пътят Враца-Оряхово.

Смачканите автомобили са на пътя, където все още работят специализираните служби, затова минаването е невъзможно.
Очаква се информация от врачанската болница за състоянието на пострадалите, от което зависи кога ще бъде отворен пътят.

Днешният почивен ден вече може да бъде определен като „черна неделя“, пише BulNews.

До този час около Враца станаха три катастрофи, като най-тежката бе тази преди село Баница. На Оряховско шосе се удариха челно леки автомобили „Тойота“ и БМВ.

За съжаление, малко след инцидента стана ясно, че в болницата е починал един от пътниците в японската кола. Това е 59-годишен мъж от Мизия. По неофициална информация той е баща на шофьорката, която е пътувала с него и мъжа си към София.

Свирепо меле край Враца, линейки летят към болницата СНИМКИ

В тежко състояние е съпругът на жената. Във врачанската болница 34-годишният мъж е стабилизиран, но е с множество травми. По решение на лекарите от Спешното той всеки момент ще бъде транспортиран към болница „Токуда“ в столицата, където вече има сформиран екип в очакване на пациента.

По непотвърдена информация тримата са пътували към София, където живеят.

На този етап водачката е в стабилно състояние и няма опасност за живота й.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внезапно почина водещата Виктория Илиева
Next: Почина Арън Картър, брат на Ник от Бекстрийт бойс

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.