Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Сирени вият в Царево, градът е под вода
  • Новини

Извънредно: Сирени вият в Царево, градът е под вода

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
gfdgdfgdgeger.png

Над 2000 души в община Царево са отрязани от външния свят поради изобилието от дъждове, както съобщи Българската Телеграфна Агенция (БТА). Според информацията на кмета на общината, Петко Арнаудов, около една пета от населените места в района са лишени от пътни връзки.

Селищата Ахтопол и Резово се сблъскват с проблеми за достъп до вода, докато селата Велика и Фазаново се сблъскват с липса на електрозахранване. В резултат на силните дъждове, четири моста в района на общината са били разрушени. Екип на „Гражданска защита“ предприема усилия за осигуряване на безопасен път до блокираните населени места.

 

Един болен, нуждаещ се от хемодиализа, беше спешно пренесен от село Бродилово по алтернативен маршрут след разрушаването на моста. Освен това, от Ахтопол беше спасена родилка в последния момент. Тези събития бяха потвърдени от кмета на общината, Петко Арнаудов.

Ръководителят на екипа на „Гражданска защита“, Йордан Лозев, заяви, че се работи върху опции за извеждане на заседналото превозно средство на маршрута към Ахтопол. Движението в общината Царево по места е затруднено поради наводнения и отнесена асфалтова настилка.

Близо 500 метра от пътя към пристанището на Царево са засегнати от преливане. Поради лошите метеорологични условия, две лодки са били потопени.

Собствениците на яхти в Царево извършват подем на съдовете си от водата, използвайки кранове, заради опасността от повреди. Приблизително 30 яхти ще бъдат извлечени на сушата.

След оценка на причинените щети, кметът Петко Арнаудов планира да информира Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии.

 

В сравнение с това, кметът на община Руен, Хюсеин Ахмед, отказва да предоставя подобни изявления, тъй като през цялата година не е получил финансова подкрепа за справяне с подобни ситуации. През последния период на обилни дъждове, селата Листец, Дъскотна, Речица, Заимчево и Снежа са със селски пътища, засегнати от свлачища и разрушени настилки.

Също така, два моста в община Руен са били повредени. Единият мост, намиращ се близо до село Вишна, е практически непроходим, като жителите на района са останали блокирани. Вторият мост, разположен в село Ясеново, обаче има обходен път за използване.

Continue Reading

Previous: Почернената майка на загиналия в катастрофа Васко: Минимум 10 г. затвор, ако причиниш смърт на пътя
Next: Проф. Рачев отговори на най-задавания въпрос за лятото и трябва ли да забравим за морето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.