Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Сирени вият в Царево, градът е под вода
  • Новини

Извънредно: Сирени вият в Царево, градът е под вода

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
gfdgdfgdgeger.png

Над 2000 души в община Царево са отрязани от външния свят поради изобилието от дъждове, както съобщи Българската Телеграфна Агенция (БТА). Според информацията на кмета на общината, Петко Арнаудов, около една пета от населените места в района са лишени от пътни връзки.

Селищата Ахтопол и Резово се сблъскват с проблеми за достъп до вода, докато селата Велика и Фазаново се сблъскват с липса на електрозахранване. В резултат на силните дъждове, четири моста в района на общината са били разрушени. Екип на „Гражданска защита“ предприема усилия за осигуряване на безопасен път до блокираните населени места.

 

Един болен, нуждаещ се от хемодиализа, беше спешно пренесен от село Бродилово по алтернативен маршрут след разрушаването на моста. Освен това, от Ахтопол беше спасена родилка в последния момент. Тези събития бяха потвърдени от кмета на общината, Петко Арнаудов.

Ръководителят на екипа на „Гражданска защита“, Йордан Лозев, заяви, че се работи върху опции за извеждане на заседналото превозно средство на маршрута към Ахтопол. Движението в общината Царево по места е затруднено поради наводнения и отнесена асфалтова настилка.

Близо 500 метра от пътя към пристанището на Царево са засегнати от преливане. Поради лошите метеорологични условия, две лодки са били потопени.

Собствениците на яхти в Царево извършват подем на съдовете си от водата, използвайки кранове, заради опасността от повреди. Приблизително 30 яхти ще бъдат извлечени на сушата.

След оценка на причинените щети, кметът Петко Арнаудов планира да информира Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии.

 

В сравнение с това, кметът на община Руен, Хюсеин Ахмед, отказва да предоставя подобни изявления, тъй като през цялата година не е получил финансова подкрепа за справяне с подобни ситуации. През последния период на обилни дъждове, селата Листец, Дъскотна, Речица, Заимчево и Снежа са със селски пътища, засегнати от свлачища и разрушени настилки.

Също така, два моста в община Руен са били повредени. Единият мост, намиращ се близо до село Вишна, е практически непроходим, като жителите на района са останали блокирани. Вторият мост, разположен в село Ясеново, обаче има обходен път за използване.

Continue Reading

Previous: Почернената майка на загиналия в катастрофа Васко: Минимум 10 г. затвор, ако причиниш смърт на пътя
Next: Проф. Рачев отговори на най-задавания въпрос за лятото и трябва ли да забравим за морето

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.