Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Спецакция в централата на Лев Инс, сградата е блокирана
  • Новини

Извънредно: Спецакция в централата на Лев Инс, сградата е блокирана

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2024
sdfvsdfbgfdhdgfjghjhg.png

Служители на правоохранителните органи, маскирани с качулки, са влезли в централата на застрахователната компания „Лев Инс“ в София. Това предава БГНЕС.

Акцията е започнала около 12.00 часа и продължава и в момента.

По непотвърдена информация акцията е във връзка с убийството на Алексей Петров.

Служителите на „Лев Инс“ нямат възможност да напуснат сградата на компанията.

В момента се извършва проверка.

Предстои Софийската градска прокуратура да бъде уведомена за действията на униформените.

МВР провежда акция в компанията на убития Алексей Петров „Лев инс“.

 

Акцията е по неотложност, т.е. след това ще се търси съдебно одобрение на действията на разследващите. Първи за акцията съобщи „24 часа“, но от МВР потвърдиха пред „Сега“ информацията. В сградата освен централният офис на „Лев инс“ се помещава и Съюзът за стопанска инициатива.

Претърсванията са заради информация на СДВР за веществени доказателства по делото за убийството на Алексей Петров, научи „Сега“ от източници от прокуратурата.

 

Петров беше убит на 16 автгуст м.г. и досега разследващите не са дали информация да имат и най-малък напредък по разкриването на извършителя. Дори телефонът на Петров все още не е „отключен“, като за това се търси помощ от ФБР.

Преди месец бизнесменът Васил Божков беше разпитан от СДВР като свидетел по делото за убийството на Алексей Петров. „Сега“ писа тогава, че на всички въпроси Божков е отговарял еднотипно, че съгласно съдебна практика на Европейския съд по правата на човека с първото действие по разследването, насочено срещу него, се смята за обвиняем и се възползва от правото си да не отговаря на въпроси.

 

От прокуратурата обаче подчертават, че Божков няма качеството на обвиняем по това дело. Всъщност никой няма качество на обвиняем по това дело и ако се съди по опита с други подобни разстрели, едва ли някога ще има.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никога не изхвърляйте водата от варените макарони – ето за колко неща може да я ползвате
Next: Ако има неприятна миризма в хладилника, бучка захар върши чудеса – Ето как да я използвате

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.