Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Извънредно: Тежка катастрофа смрази България току що, загина…
  • Без категория

Извънредно: Тежка катастрофа смрази България току що, загина…

Иван Димитров Пешев декември 12, 2024
Screenshot_32

Тежка катастрофа със загинал стана днес на автомагистрала „Струма“ между село Марикостиново и Сандански.

Сигналът в полицията за инцидента е получен около 10:55 часа днес.

По първоначална информация, инцидентът е между лек автомобил и товарен автомобил. Загинал е един човек.

1733998555 9a6ada4210e0c69062ecf25ab9a2f25a

Движението в пътната лента в посока София е спряно. Пренасочва се през Петрич, съобщават от полицията.

Още инциденти от днес:

Шофьор е задържан след тежка катастрофа в Свети Влас, възникнала след полицейска гонка. Това съобщиха очевидци в социалната мрежа Facebook.

Екшънът се е разиграл около 12:00 чада днес. Полицейски патрул е засякъл лек автомобил „Ауди“, което се е движило много бързо, но водачът не се е подчинил и е започнало преследване по улица „Свети Влас“, преминало е край казиното и е продължило към еднопосочна улица.

В крайна сметка преследването е приключило, когато „Ауди“-то се е завъртяло и се е блъснало в автобусна спирка до поликлиниката в Свети Влас. За щастие е нямало чакащи на нея.

След удара водачът е успял да излезе от автомобила и е побягнал, но полицейските служители са успели да го заловят след кратко преследване.

Още новини:

Двама младежи на 18 и на 20 години са арестувани от полицията в Перник за жесток побой. Пострадалият също е 18-годишен.

Под ръководството на Районна прокуратура – Перник се водят действия по разследване по досъдебно производство за причиняване на средна телесна повреда.

Боят е станал около 4 сутринта на 8 декември пред пред жилищен блок в пернишки квартал „Изток“. На пострадалото момче са нанесени удари с метална палка и ритници в областта на главата. В резултат на побоя на пострадалия било причинено телесно нараняване, проникващо в черепната кухина – открита черепно-мозъчна травма, и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Към настоящия момент са събрани достатъчно доказателства за виновността на двамата обвиняеми, които вече са привлечени като такива. Единият е задържан в ареста, а другия е освободен под домашен арест.

Действията по разследването продължават под надзора на прокуратурата.

Continue Reading

Previous: Никога не сте опитвали толкова вкусни патладжани! Мега рецепта за патладжан!
Next: Спират завинаги 4 турски сериала, причината е смайваща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.