Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Ужасяваща буря връхлетя София преди минути. Хора бягат приклекнали
  • Новини

Извънредно! Ужасяваща буря връхлетя София преди минути. Хора бягат приклекнали

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
burquruqsosfiq.jpg

Силна гръмотевична буря се разрази около 17 часа в столицата, като на места се изсипаха количества дъжд от над 30л/кв.м, съпроводен от силен вятър.

Към този момент над София са паднали около 16 мълнии. Все още няма информация за материални щети.

Краткосрочна прогноза :

Бурята се насочва на запад към западните квартали и очакваме да достигна района на Костинброд , Нови Искър, Сливница и Драгоман. Възможни са и спирания на тока и дребни материални щети.

Не изпускай тези оферти:

По последни данни към 17:00 ч. мощна буря връхлетя и Карлово. Тя е предизвикала силен порай, а улиците буквално са превърнати в реки.

П рез следващото денонощие над по-голямата част от страната облачността ще се задържи значителна, купеста и купесто-дъждовна. Това съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), цитирани от БТА.

На много места ще има краткотрайни, главно в планинските райони временно интензивни валежи.

Над Източна България ще има временни разкъсвания на облачността, там в следобедните часове ще има и гръмотевична дейност.

Ще продължи да духа слаб, в източните райони до умерен североизточен вятър. Преобладаващите максимални температури ще бъдат между 24° и 29°, в София около 24°. Атмосферното налягане е и ще се задържи по-ниско от средното за месеца.

Черно море

Над Черноморието преди обяд ще има временни разкъсвания на облачността. След обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще превали и прегърми. Ще продължи да духа до умерен североизточен вятър. Максимални температури: 28°-30°. Температурата на морската вода е 26°-27°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

Планините

Над планините облачността, купеста и купесто-дъждовна, ще е значителна и на много места ще има краткотрайни, в отделни райони интензивни валежи с гръмотевици. Ще духа слаб до умерен вятър от източната четвърт. Максимална температура на височина 1200 метра около 20°, на 2000 метра – около 12°.

И през следващите дни въздушната маса над страната ще остане неустойчива.

В сряда и в четвъртък облачността ще бъде предимно значителна,

в следобедните часове и до полунощ купесто-дъждовна, според седмичната прогноза на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), която е от 24 до 29 август. Прогнозата е подготвена от дежурния синоптик Анастасия Стойчева, предаде БТА.

На повече места в Южна България, а през първия ден – и в североизточните райони,

ще бъде с краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици; в планинските райони все още са възможни временно интензивни явления. Главно преди обяд ще има и слънчеви часове.

Дневните температури слабо ще се повишат и максималните ще са предимно между 26 и 31 градуса.

От петък, 26 август, вероятността за валежи намалява, а температурите бавно ще продължат да се повишават. Краткотраен дъжд ще превалява главно в планинските райони в Югозападна България. Вятърът ще е от североизток и в източните райони в петък ще бъде умерен, през почивните дни ще отслабне, а на места в Западна България и ще стихне.

И в понеделник, 29 август, ще бъде предимно слънчево,

с купеста облачност след обяд над планините в Западна България, където е възможно да превали и прегърми. Максималните температури ще са между 31 и 36 градуса.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка погреба новороденото си бебе в бял ковчег във Варна
Next: КРИТИЧНА СИТУАЦИЯ: Потопът започна в тези български градове! Гледайте всичко на живо, страшно е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.