Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Униформени дойдоха в дома на Нинова, за да я отведат
  • Новини

Извънредно! Униформени дойдоха в дома на Нинова, за да я отведат

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
sdduduvalvast.jpg

Снимка Булфото, архив

Нинова разкри, че „Съдебна охрана“ я е търсила в дома й, за да я отведе, заради сигнала на Кирил Добрев.

„Не знам дали това, което ще ви кажа, има връзка с вчерашната ни среща с главния прокурор Гешев, но само ще изложа факти. Днес сутринта в 7.30 в дома ми дойдоха двама униформени от „Съдебна охрана“.

„Съдебна охрана“ по закон изпълнява принудително довеждане. Както знаете, прокуратурата се опитва да се намеси във вътрешнопартийните дела на БСП“, обяви днес в парламента лидерът на БСП Корнелия Нинова, пише Actualno.com.

Не изпускай тези оферти:

Припомняме, че в началото на октомври Корнелия Нинова разкри, че била извикана на разпит от прокуратурата по жалба на Добрев, свързана с това, че не бил допуснат на заседание на Националния съвет на партията.

Тя атакува държавното обвинение, че поело в свои ръце „вътрешнопартийния преврат“ в социалистическата партия. Днес Нинова трябваше да се яви на разпит в прокуратурата, но това не се случи.

Впоследствие Кирил Добрев не беше допуснат и до второ заседание на Националния съвет на БСП на 8 октомври заедно с Калоян Паргов, като той отново сезира компетентните органи.

Според него контролната комисия на партията е направила „поредни нарушения на законите в страната и Устава на БСП“. Тя припомни, че БСП са отказали да предадат документи от решение на партийните органи, както и да се явят на разпит, на който да дават обяснение как и защо сме гласували по време на Националния си съвет.

„Очевидно прокуратурата е задействала следващата стъпка – принудително довеждане“, отбеляза Нинова.

Тя отбеляза, че прокуратурата вече вика на разпит преброителите в Националния съвет. „Вече ме принуждават за пореден път аз да връчвам призовки на членове на БСП за разпит.

Има текст в закона, който казва, че призоваването може да стане през работодател. Да обърна внимание, че председател на партията, не е работодател на членовете.

Няма да изпълня и това указание да връчвам призовки на членове на Националния съвет, които трябва да обясняват защо Кирил Добрев не е допуснат до заседание на Националния съвет, на което между другото той присъстваше.

Лидерът на БСП подчерта, че са сезирали посланиците на европейските държави, инспектората на ВСС за действията на този прокурор. Тя изтъкна, че всички жалби, подадени от Кирил Добрев, на случаен принцип попадат в ръцете на един и същи прокурор. „Изводите оставам на вас“, каза Нинова и отказа да назове името на представителя на държавното обвинение.

Тя обърна внимание, че вчера по време на срещата си с Гешев не е получила нито един смислен отговор на въпроса кои са политиците, получавали чували с пари от КТБ и дали ще има осъдителни присъди за строителството на водопровода в Перник и изхарчените пари за ремонт на язовири. „Няма да стане така.

Преживели сме много опити за вътрешнопартийни преврати и този няма да им се получи. Няма по този начин да позволим да поставят БСП на колене по този въпрос. Ние сме свободни хора, нямаме зависимости от никого“, подчерта още Нинова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Николета Маданска напуснала Венелин Петков заради крясъците му
Next: Извънредно! Жестока катастрофа с кола и автобус, има жертви и ранени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.