Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Футболният талант Антон уби баща си и майка си заради дългове от комар
  • Новини

Извънредно: Футболният талант Антон уби баща си и майка си заради дългове от комар

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
anataotasntnasnt.png

Дългове от хазарт в основата на голямата трагедия

21-годишен мъж е убил баща си, а след това е наръгал и обрал майка си, която лично закарал в болницата.

Причината за голямата трагедия е семеен скандал заради дългове от хазарт. Убиецът е един от големите таланти от футболната школа на руския Рубин (Казан) Антон Адаричев.

В сряда 62-годишният му баща се прибира у дома и забелязва, че телевизорът липсва. Антон признава, че го е заложил, за да покрие дълговете си от залози. В този момент възниква спор между двамата, който прераства във физическа схватка, а младият мъж убива баща си с нож.

Не изпускай тези оферти:

След като майка му се прибрала, футболистът я наръгал в стомаха и откраднал кредитната ѝ карта, в която имало около 6500 евро. След това Адаричев натоварил майка си в колата и я закарал в болница. Оттам опитал да избяга, но в следващите дни бил открит и арестуван от полицията.

„Признавам вината си, но частично. Не исках да убия баща си. Това стана неволно. Парите ми трябваха, за да играя хазарт и да платя дълговете си“, заявил Антон Адаричев при разпита.

Това не са първите криминални деяния на футболиста. През пролетта на 2021 г. той е арестуван за кражба, но тогава се разминава само с условна присъда.

Още криминални:

Все повече нови данни излизат за разследването на случая „Семерджиев“. „Разследването е в много напреднала фаза въз основа на това, че в първите дни бяха събрани всички възможни доказателства, които към момента са подложени на съответните експертни изследвания.

Надявам се след окончателните заключения на вещите лица и експертите да имаме бърз финал на това досъдебно производство“, коментира зам.-директорът на НСлС Ясен Тодоров в „Денят ON AIR“.

Той добави, че се надява в срок до 4 месеца от катастрофата разследването да е приключило. По думите му се очаква да има и трето досъдебно производство за бизнеса на Семерджиев. Има данни за документни и данъчни престъпления и пране на пари.

„Министърът на вътрешните работи говори политически. Аз съм магистрат, не мога да правя политически изказвания. Аз боравя с доказани факти. Аз не мога да потвърдя думите на министъра на вътрешните работи за полицаи, които са помагали на Семерджиев. Ние имаме безспорно установено, че една служителка е помагала на обвиняемия. Това е публично известно“, каза Тодоров пред Bulgaria ON AIR.

Гостът призова политиците да деформализират наказателния процес и да осъвременят Наказателния кодекс и отбеляза, че закриването на специализираното правосъдие е било огромна грешка.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайният син на Чарлз и Камила изплува от мрака и заяви претенциите си
Next: Гец напълно забравен, няма кой да му направи помен

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.