Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Цяла България издирва 18-г. Габриела от Перник
  • Новини

Извънредно! Цяла България издирва 18-г. Габриела от Перник

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2022
gabasbiasbaslraslr.png

По първоначални данни 18-годишното момиче е изчезнало във вторник сутринта около 08:30 часа.

Издирват 18-годишно момиче от град Перник.

По първоначални данни 18-годишното момиче е изчезнало във вторник сутринта около 08:30 часа. Близки и приятели я издирват, споделя Ива Иванова в социалната мрежа Фейсбук и призовава, ако някой види момичето – да сигнализира на тел. 112.

Габриела Бъръшка последно е засечена на ЖП Гара Перник Разпределителна. Тя е била във влака за София. Облечена е с черен клин, бели маратонки и черен суичър, с червено яке с пух.

Не изпускай тези оферти:

Още новини от Перник:

Мобилизирани са служители на Община Перник в днешната акция по издирването на Александър, съобщи кметът Станислав Владимиров.

Нова версия: Александър от Перник е отвлечен, бащата обяви парична награда за намирането му

Работещи в общинско предприятие „Флор“ с резачки и храсторези правят просеки към труднодостъпни места в планината Голо бърдо.

Подложиха на детектор на лъжата бащата на Александър

Осигурена е храна и вода за доброволците.

Всички, пристигнали сутринта, бяха инструктирани от ръководството на щаба по издирването.

Кметът призова доброволците да са добре екипирани заради метеорологичната обстановка.

Седми ден без следа от Александър, как ще продължи издирването

Теренът, в който тече издирвателната акция, в момента е хлъзгав и мокър. Владимиров апелира доброволците да координират действията си с полицията. Органите на реда ще ги насочват кои планински части трябва да бъдат обходени. 

Още вчера МВР обяви, че ще се допускат на място само добре екипирани доброволци.

Докъде стигна издирването на 12-годишния Александър

Продължават активните оперативно-издирвателни действия по търсенето на Александър. Проверяват се нови труднодостъпни места, като се използва специализирана техника и машини.

Търсят се нови свидетели и очевидци, които биха дали информация за детето.

Александър изчезна на 11 ноември и оттогава няма следа от него. Вчера бащата Александър Цветков обяви награда от 100 000 лева за намирането на детето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НА ЖИВО: Цял Перник издирва изчезнало 18-годишно момиче
Next: Извънредно! Баща на момченце: Той вече е звездичка на небето!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.