Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ИЗВЪНРЕДНО! Шефът на пожарната Николай Николов напуска системата на МВР
  • Новини

ИЗВЪНРЕДНО! Шефът на пожарната Николай Николов напуска системата на МВР

Иван Димитров Пешев септември 15, 2022
nasniasnkasovla.jpg

Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ комисар Николай Николов ще напусне системата на МВР в заслужен отдих.

Пенсионирането му е поради достигането на пределната възраст за работа във вътрешното ведомство – 60 години, съобщи служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, който присъства на церемония по случай професионалния празник на пожарникарите.

„Всяка служба и всяка институция е проекция на хората, които я управляват.

В тази връзка бих искал лично да изразя благодарност към комисар Николай Николов за енергията, постоянството и достойнството, с което той изпълнява функцията си на ръководител на тази дирекция. За него този празник е последен на този пост“, каза служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев.

Не изпускай тези оферти:

Церемонията по повод професионалния празник на пожарникарите се проведе в двора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, където бе отслужен водосвет и бяха поднесени венци и цветя пред мемориалната плоча на загиналите при изпълнение на служебните си задължения служители.

Министър Демерджиев посочи, че през изтеклата година са спасени 476 човешки живота. Той изтъкна, че пожарните екипи са гръбнакът на българската спешна помощ.

Стотици са кадрите, запечатали вашия ежедневен героизъм. Аз наскоро имах възможност да се убедя лично по повод на трагичните събития, настъпили в региона на Карлово и бедствието, с което се сблъскахме там, каза Демерджиев. Той отбеляза, че благодарение на усилията на пожарната, Министерството на отбраната, доброволните формирования, няма загуби на човешки живот.

По повод на трагедията в Карловско, главен комисар Николай Николов, началник Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че се гордее с всички свои служители и ветерани на пожарната.

Гордея се с техните действия и с това, че не се уплашиха от трудностите, не побягнаха от опасностите, напротив – изпълниха перфектно своите задачи. Благодарение на това професията пожарникар се радва на високо одобрение от обществото, каза комисар Николов.

По време на церемонията главен комисар Николов бе отличен с почетен знак на Национална асоциация на доброволците в Република България. Николов обяви инициатива за изграждането на паметник на човека, обявен за пожарникар на 20-ти век – Юрий Захарчук, който 1934 оглавява столичната пожарна.

В края на ноември комисар Николов ще навърши 60 години, което е пределната възраст за работа в МВР. Той е начело на дирекцията от 2006 година.

Главен комисар Николай Николов е роден на 25 ноември 1962 г. в Перник. Средното си образование завършва в IV гимназия в родния си град през 1980 г.

Редовната си военна служба отбива в поделение 72220 – МВР като пожарникар.

В Министерството на вътрешните работи постъпва през 1982 г. на длъжност „Пожарникар“ в ОПС СКМ „Ленин“, към РПС-Перник.

Последователно преминава през всички нива на йерархията в системата. През 1991 г. завършва висшето си образование във ВИПОНД-МВР, факултет „ПО“ и е назначен на длъжност „Инспектор“ в ОПС към Общински народен съвет – Перник.

Заема последователно следните длъжности:

– Началник на група МвПО при РСПО-Радомир;

– Началник на група „Пожарогасене“ в служба „ПАБ“ към РДВР-Перник;

– Началник на служба „ПАБ“ към РДВР-Перник;

– Зам.-директор на Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност“-МВР.

През 1984 г. е обявен за „Майстор на спорта“ по Пожароприложен спорт, а през 1999 г. му е присвоена класна специалност „Майстор“, след успешно положен изпит за „Ръководител на пожарогасенето и на аварийно-спасителните действия“.

Награждаван е неколкократно с „Обявяване на благодарност“ от Министъра на вътрешните работи за висок професионализъм и съществен конкретен принос при изпълнение на служебните си задължения.

Награден с почетен знак на МВР – III и ІІ степен. Президент е на националния комитет на КТИФ (Международна асоциация на пожарните и спасителни служби) за България. Зам. председател е на Българската федерация по пожароприложен спорт.

С указ на Президента на Република България от 29 август 2006 година е назначен на длъжност директор на Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР и му е присъдена категория „А“ – главен комисар.

Със заповед на министъра на вътрешните работи рег.№ К-14655 от 30.12.2010г. е назначен на длъжност директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момченце изпрати колет в чужбина, който след 15 години преобърна живота му
Next: Моментът на истината: Огласиха ще има ли режим на тока в България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.