Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изглежда ли ви Омар на 15 години?! Толкова ли е наивна Следствената служба?
  • Новини

Изглежда ли ви Омар на 15 години?! Толкова ли е наивна Следствената служба?

Иван Димитров Пешев август 27, 2022
oarmarsiaisg.jpg

Сириецът Омар, който премаза с автобус двама български полицаи, току-що бе конвоиран до зала на Окръжния съд в Бургас, където след минути ще се гледа мярката му за неотклонение.

Бежанецът, който живее в страната от една година с хуманитарен статут, е висок около 175-180 см, има брада и вид на зрял човек.

При влизането си в страната обаче той се е представил за 15-годишен, което е прието от отдел Миграция.

Източници на Флагман.бг съобщават, че било честа практика нелегалните бежанци да дават фалшиви данни за себе си. Те реално идват без документи за самоличност, а издирването на ЕГН-то и самоличността им, е невъзможно.

Не изпускай тези оферти:

Много от тях се представят за непълнолетни, защото знаят, че така имат определени привилегии, включително и при извършването на престъпления.

Окръжната следствена служба обаче спокойно може да възложи изготвянето на ДНК експертиза на задържания Омар, която до голяма степен ще установи дали действително е на 15 години или на 21-22, на колкото реално изглежда.

Необясним факт е как 15-годишен може да шофира по този начин.

Днес Окръжният съд в Бургас гледа мярката за неотклонение на 15-годишния шофьор Омар на автобуса, убил двама полицаи. По време на делото наблюдаващият прокурор Димитър Узунов заяви, че обвиняемият казва, че се е опитал да спре. Всички свидетели обаче опровергават това. Установено е точно обратното, той е увеличил скоростта преди удара.

„Това престъпление не го направих умишлено. Когато слязох след моста, натиснах спирачка, но не стана нищо. Нямах спирачки. Признавам се за виновен, но съм непълнолетен и моля за по-лека мярка“, каза Омар в съда.

Омар Мохамад Али Абдан поясни, че е роден на 21 март 2007 г. Младежът е неграмотен, не може да чете и пише. Семейството му е в Турция, докато той е пребивавал в бежански център в Харманли.

Досега Омар два пъти е напускал бежанския център, без да уведомление. При едно от завръщанията си влязъл в конфликт с новонастанени бежанци от Сирия, защото ги предупредили да не търгуват с цигари.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов разкри как ПП са обслужили Путин и са направили България още по-зависима от Русия
Next: Мигранти хукнаха като обезумели по АМ Тракия, полицията ги натръшка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.