Искрено се надявах, че на стари години ще мога да живея спокойно за собствено удоволствие. Исках да се отпусна някъде, да отделя време за себе си.
Дори си купих вила – малка къща извън града със зелена площ и зеленчукова градина. Това беше мечта, която споделих с моя покоен съпруг. Заедно избрахме къща, направихме ремонт и планирахме как ще прекараме времето си там.
Но, за съжаление, мъжът ми почина преди няколко месеца. Имаше сериозни сърдечни проблеми и лекарите веднага предупредиха, че ни остава малко време. Борих се с всички сили, водих съпруга си по болници, платих скъпа операция. Похарчих няколко хиляди долара, но, уви, не помогна.
След погребението синът ми Алекс предложи да се премести при мен.
„Мамо, трудно ти е сама в апартамента, но с нас ще ти е по-забавно.“ „Ние винаги сме там, ще помогнем, ако нещо се случи“, каза той.
Съгласих се, без да знам защо. Алекс нямаше собствен апартамент, той и съпругата му Марина наеха жилище. След сватбата те веднага имаха деца: първо се роди Павел, след това две момичета. Всички пари бяха изразходвани за издръжка на семейството и те не успяха да спестят за собствено жилище.
Мислех, че децата и внуците ще ми помогнат да запълня празнината, оставена от загубата на съпруга ми. Но животът с тях се оказа непоносим.
Децата крещят като луди по цял ден. Или искат нещо, или вие молите да отидат на разходка навън. Ако по-големият започне да плаче, малките го подхващат – има такъв рев, все едно вие сирена.
През почивните дни е невъзможно да се наспиш: От сутринта има шум, викове, тичане. Снахата изобщо не може да се справи с децата. Тя е лоша домакиня и майка – в къщата цари постоянна бъркотия, нещата са разпръснати, играчките лежат наоколо. Никога не съм допускала такава бъркотия в апартамента си.
Най-накрая реших да говоря със сина си.
– Сине, време е да живееш отделно. Ти си възрастен, време е да поемеш отговорност за семейството си.
– Но, мамо, ние се чувстваме добре тук. Три стаи, достатъчно място за всички.
— Трябва да си почина — казах твърдо. – Уморена съм.
Алекс се ядоса. В резултат на това той реши да подаде молба за делба на апартамента. Но благодарение на помощта на добър адвокат успях да защитя жилището си. След това синът ми си събра нещата и се върна в апартамент под наем.
Сега много роднини ме осъждат.
– Как можа да изгониш сина и внуците си? Парите по-ценни ли са за теб?
– Той си тръгна сам. „Никой не го е изгонил“, отговарям.
Знаете ли какво е изненадващо? Ако всички са толкова умни, защо никой от тези роднини не предложи да помогне на сина ми с жилище? Защо само аз трябва да решавам проблемите му?
Алекс има три деца и той сам трябва да се справи с осигуряването им. Искам да живея спокойно и да се радвам на заслужена почивка.
Мислите ли, че постъпих правилно?