Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Изкопах корени от глухарче в началото на пролетта и избегнах отстраняване на щитовидната жлеза
  • Без категория

Изкопах корени от глухарче в началото на пролетта и избегнах отстраняване на щитовидната жлеза

Иван Димитров Пешев март 7, 2025
Screenshot_29

Изкопах корени от глухарче в началото на пролетта и избегнах отстраняване на щитовидната жлеза
Когато бях на 47 години, ми беше направена операция на възлова токсична гуша. Операцията мина добре, тахикардията ми изчезна и станах по-спокоен.

Но 10 години по-късно щитовидната ми жлеза започна да се уголемява. Лекарите казаха, че се нуждая от втора операция – сега за отстраняването ѝ. Лекарствата предизвикваха алергии.
Дъщеря ми работеше в една поликлиника и ми уреди консултация с лекар. Любов Николаевна Донникова ме посъветва да вземам обзидан в продължение на 2 седмици, след това да го приемам според нуждите и да си правя тинктура от глухарче.

Беше пролет. Дъщеря ми изкопа, почисти и изсуши корените на глухарчето.
Взех 3 с.л. лъжици нарязани корени върху 0,5 л водка или спирт, поставих за 21 дни, като периодично разклащах.
Приемах по 1 с.л. 2-3 пъти дневно 20-30 минути преди хранене.

Вече 13 години живея без операция, винаги си спомням за милата и добра Любов Николаевна. Бог да й даде здраве за дълги години!
Корените на глухарчето трябва да се изкопаят през пролетта, преди цъфтежа.

Глухарче: ползи и вреди
Ето какво не учудва никого – та това е глухарче.

Навсякъде го има: в нивите и ливадите, в селата и градовете. Дори на пътя намери малка пукнатина в асфалта и се измъкна оттам – малко е криво, стъблото е по-късо от другите глухарчета, но цветът е същият весел, слънчево жълт.

С целия си вид то показва колко издръжлив трябва да бъде човек, как да преодолява всякакви неудобства и трудности. А може би природата го е създала нарочно, за да ни научи?
И за да ни помогне, дарявайки ни с ценни лечебни свойства – на далечни разстояния да се ходи за това не е необходимо (само в границите на града не се бере и покрай пътищата), намерете чиста ливада колкото се може по-далеч от жилищата и си направете в магазина необходимите лекарства.
Запомнете само няколко правила.

Ако искате да изсушите листата или да изстискате сок от тях, най-добре е да го направите в ранна пролет, преди началото на цъфтежа по това време те са най-лековити.
Можете да използвате глухарчето и по-късно, през целия май и първата половина на юни. През юли и до края на лятото растението значително губи предишните си лечебни качества.

Между другото, глухарчето не отстъпва на майската коприва по способността си да извежда вредните токсини от организма. И като цяло то принадлежи към онези растения, които е по-добре да се използват в суров вид.
Много полезна информация за глухарчето дадох в книгата „Одолената трева“, така че няма желание или необходимост да се повтаря. Но новите рецепти, колкото по-слабо познати са, мисля, че ще са от полза за болните.

Преди всичко няколко думи за сока от трева на глухарче. Ако други растителни сокове консервирам с равно количество водка, то при глухарчето правя друго: към 700 мл сок добавям 150 мл водка. Слагам го на хладно място. След известно време сокът леко ще се вкисне, но не се страхувайте от това.
Млечната киселина, която се образува по време на слабата ферментация, подобрява качеството на сока. Тя има добър ефект върху храносмилането и потиска гнилостните процеси в хранопровода, а също така е противораково средство.

Противопоказания
Глухарчето може да предизвика разхлабване на изпражненията (главно чрез увеличаване на отделянето на жлъчката). Поради това билката и корените на растението не се използват при стомашно-чревни разстройства.

Не е желателно да се приемат препарати от глухарче при изразена хипотонична дискинезия на жлъчния мехур, тъй като прекомерното постъпване на жлъчка в мехура, лишен от съкратителна способност, ще допринесе за неговото разтягане и ще засили болката.

Не е желателно да се използва глухарче при алергичен дерматит. Алергична реакция могат да предизвикат цветовете на глухарчето, техният прашец. В случай на симптоми на грип, лечението с глухарче трябва да се спре.

Continue Reading

Previous: ЕТО МЕ С МОИТЕ ДЯДО И БАБА В КЪЩИ, ЧАСОВЕ ПРЕДИ ДА ГИ ИЗХВЪРЛЯ ОТ МОЕТО ЗАВЕРШИТЕЛНО СЪБИТИЕ, КОГАТО НАУЧИХ ИСТИНАТА
Next: Варвара вече е бременна, когато завършва университета. Това ни най-малко не я разстроило. Нейният Славик изкарвал приличен доход, който позволявал на семейството да плаща ипотеката и да се грижи за обучението на Варя и за бъдещото бебе.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.