Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Излезе й душата: Алекс Раева горчиво съжали за приятелството си с Рачков
  • Новини

Излезе й душата: Алекс Раева горчиво съжали за приятелството си с Рачков

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
raeaevasvasvasv.jpg

Преди всеки свой спектакъл звездите винаги са глезени в гримьорната. Не една или две примадони от световна величина имат специални изисквания преди да излязат на сцената – удобни дивани, бели рози, шампанско и хайвер. Далеч по-скромни са знаменитостите в България.

Както се казва – достатъчна им е една самобръсначка и кутийка с пудра.

Александра Раева например се гримира сама преди представление, а също така тя се бръсне преди да излезе на сцената. Но само когато е принудена.

Талантливата певица, която напоследък все по-сериозно се изявява и като актриса, беше подложена на истинско изпитание в последното издание на шоуто „С Рачков всичко е възможно“.

Не изпускай тези оферти:

Заедно с Моню Монев, Алекс участва в „Голямото клатене“. Това е един от най-забавните етюди в съботното комедийно шоу по NOVA. Участниците в него лягат на вибриращи легла, а Рачков им дава най-абсурдните предизвикателства, като междувременно контролира нивото на вибрациите.

Моню и Раева се намираха в театралната гримьорна минути преди голямата си премиера. За лош късмет обаче гримьорката им закъснява и те са принудени сами да се подготвят за излизането на сцената.

Първо водещият им нареди да се обръснат, като преди това намажат лицата си с пяна. „Какво точно трябва да си избръсна аз?“, запита Алекс в началото, но бързо разбра, че и за двамата се отнася едно и също – бръснене на лицето. „Това го няма в договора?!“, възропта певицата.

Не стига бръсненето, но след това родната звезда беше принудена и да се гримира, докато лежи върху вирбриращото легло. Не по-малко комично изглеждаше и Моню Монев, който след като завърши сцената изглеждаше буквално като Жокера. „Точно такива като теб съм виждал много пред Министерството на земеделието“, отбеляза през смях Димитър Рачков.

Докато се тресяха на максимална скорост, Алекс и Моню трябваше да си сложат пълен макиаж – фон дьо тен, пудра, сенки и червило, малко от което Алекс буквално изяде по неволя. На финала, преди да излязат от сцената, двамата актьори трябваше да гръмнат бутилка шампанско за късмет преди представлението.

Алекс Раева изпи чашата си на един дъх, а докато Моню успее да надигне неговата, певицата вече бе грабнала цялата бутилка, за да се успокои.

Всъщност напоследък подобна сценична треска не е никак непозната за популярната звезда. Александра Раева заедно с Ненчо Балабанов са звездите в „На къс повод“ в новия модерен стендъп-музикален формат на Desta Production. Заедно те пътуват за представления в много градове у нас и из Европа.

Иначе в „С Рачков всичко е възможно “ Алекс се чувстваше много в свои води, защото с част от участниците в предаването тя играеше в популярния през последните години сериал „Полицаите от края на града“, пише „Дарик“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Седмици след сватбата мъжът й замина на бойното поле и не се върна, а след 68 години тя разбра цялата истина
Next: Наша попфолк певица даде 4000 лева за бебешка количка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.