Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Излезе нова кошмарна версия за случилото се с Людмила Живкова
  • Новини

Излезе нова кошмарна версия за случилото се с Людмила Живкова

Иван Димитров Пешев май 9, 2023
skskskdkasdoasdksd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Иля Прокопов е известен български археолог, нумизмат, експерт по културни ценности и преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“.

В началото на 80-те години той става част от една незавършена мисия, която граничи с фантастиката и за която се говори и до днес.

Той разкрива пред „България днес“ някои шокиращи подробности и около смъртта на Людмила Живкова.

Разказът му може да се приеме и като илюстрация за атмосферата на онова време и митологиите извън официална комунистическа България.

Тогава Людмила Живкова, дъщеря на комунистическия лидер Тодор Живков, и пророчицата Ванга застават начело на археологическа експедиция в Странджа.

Група изследователи тръгва на мисия, която трябва да открие информация от изключителна важност за цялото човечество.

Става дума за древни документи и предмети, съдържащи знание, което може да промени живота на цялата планета.

„Всеки един от участниците в тази експедиция е бил съгласуван лично от Ванга.

Нейната племенница Красимира Стоянова се допитвала до пророчицата за всяко отделно име, което да включи в мисията.

Ванга е казвала – този може да участва, този не може.

Бях безкрайно изненадан, когато един ден ме повикаха в Института по култура и ми казаха, че отивам командировка в Странджа.

Без да ме питат дали искам или не искам. Нямах право да откажа.

Тогава системата не приемаше откази. Заминах уж за малко. Върнах се след месеци.

Говореше се и дори се е споделяло от научни кадри, че в недрата на българската земя, колкото и да са орязани нейните граници, все още има две или три огромни депа, съдържащи важна информация за цялото човечество.

„Чувал съм тези неща по време на експедицията от Кръстю Мутафчиев, който беше един от най-приближените до Людмила Живкова“ споделя Иля Прокопов.

„Нямахме право да говорим дори пред хора от службите за сигурност.

Явно Людмила Живкова вече е знаела, че около нея има предатели.

През онези години загубих благоволението на мои отколешни преподаватели и професори.

Мълчах за мисията, а те се дразнеха от това.

Моята задача в групата на Живкова беше да работя като експерт при евентуално откриване на културни ценности“, разказва той.

„Струва ми се, че в района има много силни енергийни полета.

Подобни на тези, които съществуват на Рилските езера.

Занимавам се с наука и научни изследвания и по-скоро съм скептик.

Нямам точно обяснение за това, което се случи тогава. Знам ли…“, споделя Прокопов.

„Неочакваната смърт на Людмила Живкова промени всичко.

Когато тя почина, заместник-премиерът професор Стаменов каза, че е обещал пред паметта й да доведе експедицията в Странджа докрай.

Продължихме работа, но не за дълго. Не мога да кажа, че са ни арестували, но ни махнаха от района и спряха мисията.

Казаха ни да се прибираме вкъщи и да стоим на разположение.

После започнаха да ни викат из кабинетите на Главно следствено управление и други злокобни места.

Да се чудиш в България ли бяхме или в друга държава.

За мен тези, които проведоха наказателната акция срещу хора от нашата експедиция, изпълняваха нареждания от чужда страна.

Всеки, който се е хванал да прави нещо добро за България, е смазан.

Кръстю беше пратен в Пазарджишкия затвор. Там какво му се е случвало даже не искам да си помислям“, коментира Прокопов.

„На Людмила Живкова са й помогнали да умре. Тя беше безкрайно неудобна.

На границата на два мегаблока в геополитически план, тя си позволи да направи много неща, които извисяваха националното самоуважение на България.

В този океан от комунистически интернационализъм не се позволяваше никой да бъде по-голям от съветския слон.

Тогава и азбуката беше съветска, и слонът беше съветски…

Живкова си позволи да направи ходове, които изобщо не попадаха в рамките на тази политика.

Не можеха и да я контролират, защото тя бе член на Политбюро.

Катастрофата, която тя преживява, също е много странна. Вследствие на този инцидент Живкова имаше платинен имплант в главата.

Интересно как така нейната служебна кола е била блъсната от някакъв камион.

Много нагласена работа… Но там, където пипат тайните служби, следи няма.

Няма и ясен отговор на въпроса как умря Людмила Живкова.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя нямаше пари за рокля за бала и си уши сама за 5 часа и направи истински фурор. Вижте я
Next: Жена влезе да пазарува в супермаркет, но стана свидетел на нещо много жестоко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.