Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Излизам за да Ви кажа истината за Нургюл Салимова. България чуй реалната история за твоята нова шампионка
  • Новини

Излизам за да Ви кажа истината за Нургюл Салимова. България чуй реалната история за твоята нова шампионка

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2023
fshgfhdkfhfghfdhfghgf.png

Нургюл Салимова е прекрасно българско момиче, което има огромен талант в спорта шах мат.

Към момента тя прави фурор в Световната купа по този спорт, която се провежда в Баку и е класирана на финал.

 

Салимова е родена в с. Крепча, област Търговище на 2 юни 2003 г. Научава се да играе шах, когато е на 4-годишна възраст.

Шампионка е на България рекордните 10 пъти в различните възрастови групи. През 2011 г. в Албена спечелва Юношеското европейско първенство по шахмат при момичетата под 8 г. През 2015 г. в Порто Карас Салимова спечелва Юношеското световно първенство по шахмат при момичетата под 12 г. През 2015 г. година печели и Юношеското първенство на Европейския съюз при момичетата под 12 г. През 2017 г. спечелва Първенството на България по шахмат при жените. Към май 2018 г. Салимова вече е спечелила Откритото първенство на Байон с блестящ резултат, който е и първата ѝ норма за титлата международен гросмайстор за мъже. По-късно покрива и нормите и за международен майстор за мъже. През юли 2018 г. играе в Пардубице, Чехия, където взема награда за най-добра жена в турнира. През декември играе в Задар, Хърватия, където успява да вдигне ЕЛО рейтинга си над 2400. Към началото на 2019 г. е на 57-о място в световната ранглиста сред жените и водачка в световната ранглиста сред девойките до 16 г.

Нургюл Салимова успява да привлече огромно медийно внимание към себе си и шаха след като оглавява световната ранглиста при девойките до 16 г.

Според ФИДЕ, към настоящ момент е класирана на 3-то място в света за девойки-шахматистки.

–

Да я посрещнем в България като герой, призова личният й треньор Живко Жеков, който я учи от 5-годишна

България има своята нова спортна царица. Името ѝ е Нургюл Салимова. Родена е в село Крепча. Още на 3-4 години е запленена от магията на белите и черните фигури върху дървената шахматна дъска. Първите уроци получава от дядо си – майстора на спорта Салим Салимов. На 6 вече е републиканска шампионка. Днес вече е голяма. Годините ѝ са “цели 20”. Но да – Нургюл е голяма – българката от село Крепча премести името си до най-значимите в настоящето на световния женски шахмат…

Познатата сентенция, че апетитът идва с яденето, важи в пълна степен за Нургюл Салимова.

20-годишната ни топшахматистка заминава за участие в световната купа в Баку с нагласата да подобри резултата от предишното си участие през 2021 година, когато отпада във втория кръг. Да, ама не. Нашето момиче не само надскочи себе си досега, но стигна и до исторически финал. Там среща рускинята Александра Горячкина. На полуфинал Нургюл, която е състезателка на клуб “Бургас 64”, надигра не кого да е, а трикратната световна шампионка Ана Музичук.

“Заслужава Нобелова

награда за мир

Та Нургюл предотврати на финал да се срещнат рускиня срещу украинка. Партиите ѝ срещу Музичук бяха изиграни брилянтно. Нашето момиче е герой, заслужава само суперлативи. Постижението ѝ е велико”, заяви пред “24 часа” личният треньор на Салимова Живко Жеков.

Бургазлията признава, че не е гледал на живо ходовете, за да се предпази от стреса и напрежението.

“След това ги анализирахме и се убедих, че Нургюл дори е надминала себе си. Великолепна игра, на която се насладих в максимална степен”, призна Живко Жеков.

Опитният шахматен спец не крие, че от 3-4 години основно помага на своята възпитаничка по отношение на стратегията, подхода, мотивацията, каляването на характера и при анализиране на отделните партии.

“Тя е достигнала такова високо ниво, че чисто шахматно няма какво да я учиш”, откровен е Жеков, който разкри, че всеки ден се чува по телефона от Баку със своята възпитаничка. От разговорите усетил, че е безкрайно мотивирана и е готова дори да стигне до върха.

“Сигурен съм, че на финала срещу опитната Горячкина ще играе разкрепостено. Просто няма какво да губи, защото рускинята е считана за фаворитка. Дано продължи в същия дух и покаже, че неслучайно е стигнала до битката за спечелване на световната купа”, категоричен е Живко Жеков.

Той разкрива, че досега Салимова и Горячкина са се срещали само веднъж и партията им е завършила реми. “Така че за мен шансовете са 50 на 50. Нека покаже истинските си възможности, както досега, да има и малко късмет, за да зарадваме цяла България, въпреки че и постигнатото дотук ни кара да сме горди”, смята личният треньор на Нургюл Салимова. Той познава най-добре талантливото момиче, защото се захваща с нея още от 5-годишна възраст.

Основно тренировките

се провеждат по скайп,

защото Нургюл живее в родното си село Крепча (област Търговище), а треньорът ѝ е от Бургас.

“Беше последователна и много мотивирана. Личеше си, че ще стане голяма шахматистка. Най-силното ѝ качество и до ден днешен е всеотдайността, не се пести, знае, че я следи цял един народ. Гони целите си, както се казва – до дупка”, споделя Живко Жеков. Извън плановете си пред черно-бялата дъска новото златно момиче на българския шахмат

смята да продължи

образованието си

в университета в Свищов

Амбициите на Нургюл Салимова са да попадне в топ 10 в света при жените. “Целта ѝ е реалистична, а защо не и да отиде още по-нагоре. При всички случаи след отличното си представяне на настоящата световна купа в Баку коефициентът ѝ (ЕЛО) ще скочи до поне 2500”, пресмята Живко Жеков и гордо споделя, че този успех на неговата възпитаничка е най-големият за родния шахмат през последните 15 години.

Финалът между Александра Горячкина и Нургюл Салимова стартира днес, събота, когато ще се изиграе първата партия, в която нашето златно момиче ще играе с черните фигури.

В неделя е обратното. Нургюл вече ще има предимството да мести с белите фигури. При равенство предстоят две партии по ускорен шах от 25 минути с по 10 секунди на ход.

Носителката на световната купа ще грабне 50 000 щатски долара от наградния фонд. Другата финалистка ще си заработи 35 000 долара.

“Нека цяла България стиска палци за нашата Нургюл. Тя има нужда от тази морална подкрепа. Каквото и да се случи на финала, трябва да я посрещнем като герой”, категоричен е личният треньор на златното ни момиче Живко Жеков.

Снимка: Фейсбук профил на Васил Антонов

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълният съновник на Баба Ванга, който всички трябва да знаем! Тя казва: Ако в съня си видите
Next: Пожелайте нещо искрено, стават чудеса! Днес е светъл празник-Ето какво се прави и колко смели имена празнуват

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.